1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 28.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №322/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. Л. Я. , чрез пълномощника му адв.И. А. срещу решение №83 от 16.09.2015г по в.гр.дело № 172/2015г. на Бургаски апелативен съд . В една част, в която искът на касатора с правно основание чл. 45 ЗЗД е бил частично уважен , въззивният съд е отменил решение №24 от 30.03-2015г по гр.д. № 386/2014г на Окръжен съд и е отхвърлил иска за обезщетение на неимуществени от противоправно поведение на ответника И. К. Г. за изнесени неверни факти и обстоятелства ,за които е свидетелствал пред разследващите органи .
В приложеното съм жалбата изложение се поставят въпросите :
1.Гарантираното от конституцията право на разпространяване на информация означава ли ,че разгласяването на неверни факти и приписване на престъпление не е противоправно ,прилага ли се в случаите на доказано лъжествидетелстване и клеветене .Изтъква се , правото не е абсолютно ,че се носи отговорност за клевета , цитира се практиката на Конституционния съд .
2. Необходимо ли е да се доказват вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение ,или те следва да се считат ноторно ясни , обичайно настъпили .
3.Взема ли се предвид оправдателната присъда в наказателно производство , образувано по сигнал с неверни показания ,приписващи престъпление , в производството по чл. 45 ЗЗД .Положителния отговор на въпроса според касатора се съдържа в реш № 62/2012г по гр.д №1376/2011 на ВКС .
4. При посочване като основание на иска клеветнически твърдения ,необходимо ли е клеветата (лъжесвидетелството )да е установено с влязла в сила присъда ,за да се ангажира отговорност за обезвреда. Според касатора това не е необходимо и този отговор е даден в реш.№12/2013г по гр.д № 449/2012г, реш. №242/2010 по гр.д №4431/2008г на ВКС
По всички въпроси се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
Отговор е постъпил от ответника И. К. Г.. Изтъква се правилността на решението. Ответникът е упражнил права , гарантирани от Конституцията и не е злоупотребил , не е имал за цел да злепоставя ищеца . Бил е задължен да свидетелства ,описал е фактите ,както ги е възприел .Повдигнатото обвинение е останало недоказано , но от това не следва ,че показанията са неверни .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението се поставят въпроси , които не държат сметка за решаващите съображения на въззивната инстанция за неоснователност на иска и обстоятелствата по делото , които ги обуславят .
В изложението се оспорва „базистна теза” на въззивния съд , каквато обжалваното решение не изразява. Въззивният съд не е приемал , че упражняването на гарантираното в чл. 41 от Конституцията право изключва противоправното поведение при разгласяване на неверни факти . Също така , правното разрешение на случая по делото не е обусловено от установеност на „доказано лъжествидетелстване и клеветене” както се постулира във въпросите .
Въззивният съд е приел в съответствие с трайно установената практика на ВКС , че тъжбата , искът или сигналът до разследващите органи със съдържащи се в него фактически твърдения , са израз на констуционно право и не представляват противоправно поведение , освен при злоупотреба с него. Вззивният съд е пояснил , че неоснователността на иска или тъжбата не произвежда противоправност , че гражданинът е „добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени” , както и че противоправност ще има , ако ответникът предварително е знаел неистинността на твърените от него обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да увреди ищеца. В тази връзка са обсъдени конкретните действия на ответника – за твърдения , които прокуратурата да провери , за защита на предполагаеми права , които ответникът по иска е считал за накърнени. Разрешението в цитираната и приложена от защитата съдебна практика , че клеветата като престъпен състав винаги е деликт , а при установяването на деликт вината се предполага , няма връзка с решаващо произнесените от съда въпроси по настоящето дело .
Свързано формулираниите въпроси по т.1 , т.3 , т.4 от изложението се условят на довод за доказано лъжесвидетелстване и клеветене , но тази установеност не е подразбиращ се , още по- малко обвързващ гражданския съд резултат от наличието на влязла в сила оправдателна присъда . От това нейно съдържание е несъстоятелно да се извежда поддържания от касатора резултат : щом с присъдата са „ отблъснати неверните свидетелски показания” на конкретното лице, то ще отговаря при деликт,ако показанията са били уличаващи в престъпление
Цитираното в изложението решение № 62/2012гпо гр.д №1376/2011г не дава правно разрешение в подкрепа на горното разбиране. Не е налице и обсновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в негова подкрепа .Тезата на касатора е отречена с реш. №1347/2008г по гр.д №5006/2007 ІІ г.о , реш.№758/2011г по гр.д №1243/2009г ІV г.о и реш. №245/2014 по гр.д №1734/2014г на ІІІ г.о на ВКС, последните две по реда на чл. 290 ГПК .Това, че обвиняемият е бил оправдан по обвинения , повдигнати въз основа на снети уличаващи свидетелски показания на друго лице и дори това ,че същото лице ги е поддържало като частен обвинител , не означава , че при търсена с иск деликтна отговорност съдът е обвързан да приеме показанията за лъжливи , засвидетелстваните твърдения за клевета , само защото е постановена оправдателна присъда и без да се доказва друго. Това , че не е необходимо клеветата да бъде предварително установена като престъпен състав , за се търси отговорност за вреди от нея (реш.12/2013г по гр.д №449/2012г ІІІ г.о ) не води до друг извод по отношение на решаващата преценка дали в случая посредством свидетелски показания срещу обвиняемия по наказателно дело ,е осъществена злоупотреба .
Цитираните в изложението съдебни решения от практиката на ВКС не изразяват обратно на възприетото от въззивния съд разбиране по въпроса за противоправността , подлежаща на доказване като злоупотреба с право при конкретните обстоятелства. Съображенията за липса на противоправност в пределите на правото да се заяви становище по дело , задължението да се свидетелства по дело като се говори само истината , за упражняване правото на защита чрез жалба , сигнал, или в други процесуални форми, без да е установена злоупотреба с това право, не са в противоречие ,а в съответствие с установената практика на ВКС (реш.№1347 от 2008г по гр.д №5006/2007 ІІ г.о, реш. № 758 от 11.02.2011г по гр.д №1243/2009г ІV г.о, реш.№257 от 2011 по гр.д № 1149/2009г ІV г.о ,реш. № 809 от 2011г по гр.д № 1573/2009г ІV г.о и др.).
Ето защо касационно разглеждане на жалбата не следва да се допуска по свързано формулираните в т. 1 , 3 , 4 от изложението въпроси .
Въпросът по т.2 от изложението е свързан със занижената доказателствена необходимост спрямо определена категория вреди , които следва да се приемат за обичайни , настъпили по човешка презумпция.Този въпрос няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд , който е отхвърлил иска изцяло като неоснователен по други съображения , а не поради липса на ангажирани доказателства за вреди от обществено злепоставяне и увреждане на доброто име.
Ответникът по жалбата е заявил претенция за разноски , но не е посочил и доказал разноските си .Поради това не се присъждат .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №83 от 16.09.2015г по в.гр.дело № 172/2015г. на Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .