О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр.София, 16. 06. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 343/2009 година
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 3* постановено на 08.12.2008 год. по ч.гр.дело № 2587/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 14.10.2008 год. по гр.дело № 9778/2007 год. на Варненския районен съд, ХІІ-ти състав за прекратяване производството по делото поради недопустимост на иска, предявен на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Недоволна от определението и ищцата М. Г. К. от гр. В., представлявана от адвокат С от АК- В. , която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос относно допустимост на установителен иск на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, който е решаван противоречиво от съдилищата и Върховния касационен съд – прилага съдебни решения.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че за установителния иск за собственост, предявен на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за процесния имот липсва правен интерес тъй като не е завършена реституционната процедура в полза на наследниците на Я. Н. К. , една от които е ищцата/за което няма данни/, а освен това както е заявен искът е недопустим с оглед заявеното в исковата молба, че имотът се владее от ответника.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска намира, че частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима.
Така, както са уточнени/ посочени/ процесуалния и материалноправен въпрос, въпреки предоставената от съда възможност не са обосновани да са съществени – липсва мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване както предвижда чл.284, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1: неуважаване на въззивната частна жалба не е основание за допускане на касационно обжалване, а недопустимостта на исковата претенция не е материалноправен въпрос по смисъла на същата процесуална норма, още повече, че не е посочена съответната същественост на тези въпроси. В изложението към частната касационна жалба не се твърди така упоменатите въпроси да са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд или да са разрешавани противоречиво от съдилищата и съответно не са представени влезли в сила съдебни решения, които да установяват едно от двете.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществените – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Представеното решение № 1* от 13.02.2007 год., постановено по гр.дело № 1361/2006 год. по описа на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.97, ал.1, но във връзка с чл.336, ал.1 ГПК/отм./.
Решения на Върховния касационен съд: № 55 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 5726/2007 год. на І гражданско отделение, № 1* от 19.12.2008 год. по гр.дело № 3434/2007 год. на ІV гражданско отделение, № 8 от 24.04.2009 год. по гр.дело № 2561/2008 год. на І гражданско отделение и определение № 158 от 31.03.2009 год. по гр.дело № 1965/2008 год. на ІІІ гражданско отделение, касаят друга фактическа обстановка.
Въпреки изричните указания, дадени с определение № 201 от 16.04.2009 год. по ч.гр.дело № 172/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд касаторът отново е представил сверени ксероксни копия от адвоката на решения на първа и въззивна инстанция, за които липсва официална заверка, че са влезли в законна сила и кога, поради което не следва да се съобразяват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 3* от 08.12.2008 год., постановено по в.ч.гр.дело № 2587/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: