О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 12.05. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 289/2010 година
Производството е образувано по частна жалба на Н. К. К. от гр. С. срещу определение № 1* от 04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 10290/2009 г. на Софийски градски съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото лице частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд определение от 1564 от 25.10.2007 г. по гр. д. № 3952/2007 г., с което, след отмяна на определение от 14.02.2007 г. по гр. д. № 28116/2006 г. на СРС, 60 състав, е уважена молбата на С. С. С. от гр. С. за издаване на изпълнителен лист срещу Н. К. К. по реда на чл. 237, б. „е” ГПК /отм./.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му. Счита, че след като е установил, че не е компетентен да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран, Софийски градски съд е следвало да препрати същата на компетентния да я разгледа съд – Върховен касационен съд. Изразено е несъгласие с извода за необжалваемост на определението на СГС от 19.10.2007 г. по гр. д. № 3952/2007 г., мотивирано с разпоредбата на чл. 244, ал. 1 ГПК /отм./.
Ответникът – С. С. С. от гр. С. оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмено възражение от 31.03.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане подадената от Н. К. К. от гр. С. частна жалба срещу определение № 1* от 04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 10290/2009 г. на Софийски градски съд, съдебният състав е приел, че същата е недопустима. Този извод е мотивиран, от една страна, с необжалваемостта на атакуваното определение, а от друга страна – с некомпетентността на Софийски градски съд да се произнесе по частната жалба, тъй като тя е насочена срещу акт, постановен от същия съд.
Въпреки непрецизността на диспозитива на обжалвания акт, следва да се приеме, че с него Софийски градски съд не се е произнесъл като въззивна инстанция, а констатирайки, че не е компетентен, е изпратил частната жалба за разглеждане от Върховен касационен съд.
С оглед на това, предмет на разглеждане в настоящото производство е депозираната от Н. К. К. частна касационна жалба вх. № 1* от 07.07.2009 г. срещу постановеното от Софийски градски съд определение № 1* от 19.10.2007 г. по гр. д. № 3952/2007 г.
С този акт е отменено определение на Софийски районен съд, 60 състав от 14.02.2007 г. по гр. д. № 28116/2006 г. и е уважена молбата на С. С. С. за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б.”е” ГПК /отм./срещу Н. К. К. за сумата 9 707 щ. д., дължима по запис на заповед от 18.11.2001 г., заедно със законната лихва върху нея от 15.12.2006 г. до цялостното й плащане и разноски по делото в размер на 437 лв.
Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на производството за издаване на изпълнителен лист, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е постъпила преди 01.03.2008г. – молбата е депозирана в Софийски районен съд на 15.12.2006 г.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на отказа на Софийски районен съд да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 237, б.”е” ГПК /отм./, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. С постановяване на това определение процесуалният ред за контрол на действията на първоинстанционния съд е изчерпан.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за издаване или отказ да бъде издаден изпълнителен лист е подчертана изрично и в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г.
С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. К. К. от гр. С. срещу определение № 1* от 19.10.2007 г. по гр. д. № 3952/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: