2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 05.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело №318/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Пл.П. – пълномощник на З. К. Г. против определение № 156/19.05.2011 год.по гр.д.№ 486/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.,с което е върната касационната му жалба вх.№ 5823/22.02.2011 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът по недопустим начин е смесил действието и приложението на законите,действащи при образуване на делото и към настоящия момент.
Ответниците по частната жалба не са депозирали писмен отговор по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 22.02.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 27.03.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска следва да се прилагат разпоредбите на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота – 5 163,40 лв./л.10 от първоинстанционното производство/.В случая цената на предявения иск определена от съда е 1290,85 лв.,както е посочил и ищецът в исковата си молба до районния съд.Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното определението за връщане на касационната жалба, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 156/19.05.2011 год.по гр.д.№ 486/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: