О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 25.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №876 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №263/04.12.2017г. по в.т.д.№473/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С него е потвърдено решение № 60/18.07.2017г. по т.д. №592/2016г. на Шуменски окръжен съд, Търговско отделение, с което е признато за установено, че [фирма], [населено място], дължи на [фирма], [населено място] сума в общ размер на 75 094,67 евро, от които главница – 69 529,37 евро, договорна лихва за периода 21.06.2015г. до 29.02.2016г. – 5 203,78 евро и банкови такси за периода 10.07.2015 г. до 29.02.2016г. – 361,52 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2016г. до окончателното й изплащане, дължими по договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL 14708 от 24.03.2008г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №210/02.03.2016г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №438/2016г. на Районен съд – Шумен, както и сумата от 9 626,32 лв. – разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. К. жалбоподател твърди, че нито едно от твърденията на ищеца не е доказано, а въззивният съд безкритично е игнорирал възраженията и доводите във въззивната жалба на ответното дружество [фирма], [населено място]. Твърди,че вещото лице е изпълнило задачата си без да разполага с всички счетоводни документи по кредита, както и че не е било установено дали банката е водила редовно счетоводство по делото. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че ответното дружество – касатор в настоящото производство не е искало информация за състоянието на кредита. Изтъква, че щом банката не е изпълнила законовото си задължение да го информира за условията за промяна на лихвата, съобщената по телефона на вещото лице методика за изменение на лихвата, обвързана с гръцките финанси и икономика, е ирелевантна и не може да служи като надлежно доказателство за условията, по които банката е повишила лихвата.
К. жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, поради което следва касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита, че въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. Намерил е за неоснователно оплакването в жалбата за нередовно водено от банката счетоводство във връзка със заемната сметка по кредита, като е установил от заключението на ССЕ, че вещото лице е разполагало с всички необходими документи от кредитната сметка за усвоените от ответника суми по договора за кредит от 24.03.2008г. и за извършените от същия погашения по него. Също е приел за неоснователно оплакването на въззивника, че банката отказвала да му предостави редовна и вярна информация за състоянието на кредита, като е посочил, че няма данни по делото въззивникът да е отправял искане до банката за издаване на извлечение по кредитната му сметка, а банката да му е отказвала предоставянето на такова. Изтъкнал е, че информацията относно размера на прилаганите лихви за съответния кредит е публична, като промените на действащия, неподлежащ на договаряне, базов лихвен процент – малки предприятия /БЛПМФ – индекс, отразяващ цената на банковите ресурси, необходими за финансирането на кредити и други вземания, за които този индекс се прилага/, стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му, и се обявяват в банковите салони и на интернет страницата на банката, съгласно чл.3, ал.3 от договора за банков кредит – продукт “кредитна линия плюс за бизнес помещения“. Посочил е, че в договора не е предвидено издаването от банката на Методология за определяне на базовия лихвен процент по кредита, като такава е задължителна само за потребителски кредити съгласно З., а не и за кредити, предоставени на корпоративни клиенти, какъвто е ответникът. Като неоснователно е възприето и оплакването в жалбата, че индексът E. е намалявал от м.септември до сега, с оглед на това, че този индекс не е пряка компонента, формираща размера на БЛП. Въз основа на заключението, съдът е изяснил, че компонентите при определяне на БЛП са: трансферна цена на ресурса, формирана от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс от депозитари и външни финансирания, която само се влияе от индексите – С., Ю., Л.; и буферна надбавка /рискова премия/, която включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти с отчитане временните пазарни сътресения и лихвени нива в размер до 0.5% годишно. Изтъкнал е, че втората компонента действително отчита достъпа до външно финансиране на гръцки банки и техните поделения, т.е. – обвързана е от гръцката финансова система, доколкото банката-ищец е с основен гръцки акционер, но е приел, че това обстоятелство е следвало да бъде ясно на ответника още при сключване на договора за кредит.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство доколкото няма такова искане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №263/04.12.2017г. по в.т.д.№473/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.