1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 20.07.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1827 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Денис ЕР“ ЕООД – [населено място] срещу определение № 1003 от 23. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 1363/2018 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 25. 01. 2018 г. по т. д. № 5127/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, с което е върната частната му жалба срещу разпореждане от 26. 04. 2016 г. по същото дело, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно и прави искане за отмяната му. Релевира доводи за допуснато нарушение на процесуалните норми – чл. 66 вр. чл. 64, ал. 2 ГПК от въззивния съд, тъй като произнасянето по частната жалба трябвало да се извърши след разглеждане на отправеното до Софийски градски съд искане за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за прекратяване на производството по делото. Излага твърдения, че изводите на въззивния съд за редовното уведомяване на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт за прекратяване на производството по делото, считано от 26. 04. 2016 г., съответно за наличието на предпоставката по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК за връщане на частната жалба срещу този акт са основани на неправилно тълкуване на правилата по чл. 50 ГПК. Аргументира се нередовност в процедурата по съобщаване на обжалвания акт с оглед недопустимото смесване от първоинстанционния съд на реда по чл. 50, ал. 4 ГПК с приложението на нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК погрешно е посочена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС/ и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждане от 25. 01. 2018 г. по т. д. № 5127/2015 г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от „Денис ЕР“ ЕООД частна жалба срещу съдебния акт за прекратяване на производството по посоченото дело, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че жалбата е просрочена. Посочил е, че към момента на подаване на жалбата – 18. 01. 2018 г. е изтекъл едноседмичният срок за обжалване, тъй като търговското дружество – жалбоподател следва да се счита уведомено за обжалвания акт от 26. 04. 2016 г., като е изложил съображения за правилното приложение на нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК от първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Предвид позоваването от частния жалбоподател на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация трябва да се изтъкне, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай частният касатор само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в представеното в изпълнение на указанията на администриращия жалбата апелативен съд изложение не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Като е изложил най-общо, че произнасянето на въззивния съд е по въпросите „по искане по чл. 64, ал. 2 ГПК“ и за „съдопроизводственото правило на чл. 50 ГПК“, жалбоподателят е повторил доводите си за допуснати нарушения на процесуалните норми, включени в частната касационна жалба. Тези твърдения биха съставлявали основания за касиране на въззивното определение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съобразно цитираната задължителна практика на касационната инстанция.
Не е налице и поддържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Критерият по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК изисква квалифицирана форма на неправилност. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В този смисъл е вече създадената практика на ВКС, намерила израз в определение № 97 от 2. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 221/2018 г., II т. о., определение № 161 от 6. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 3131/2017 г., II т. о., определение № 180 от 18. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 74/2018 г., II т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, при аргументация на поддържаното основание очевидна неправилност на въззивното определение, частният жалбоподател препраща към твърденията си за допуснати нарушения на процесуалните норми при направените от въззивния съд изводи за осъществена редовна процедура по уведомяване на жалбоподателя за обжалвания акт за прекратяване на първоинстанционното производство и за наличието на предпоставката по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК за връщане на частната жалба. Твърденията не биха могли да обосноват очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е съобразено изясненото разграничение между очевидната неправилност на определението като основание за достъп до касация и неправилността на определението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 1363/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1003 от 23. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 1363/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, Първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: