О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№333
гр.София, 09.08.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 273/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.66, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Ц. А. от с. Т., общ. Смолян срещу определение № 92 от 15.04.2010 год. по в.гр.дело № 516/2009 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 755 от 15.02.2010 год., с която е било поискано възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 5* от 23.12.2009 год. срещу определение № 311 от 16.12.2009 год. по същото дело. Поддържа се, че обжалваното определение противоречи на закона, като окръжният съд неправилно приложил разпоредбите за връчване на съобщения.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частна жалба вх. № 2* от 30.04.2010 год. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения:
С определение № 311 от 16.12.2009 год. по в.гр.дело № 516/2009 год. Смолянският окръжен съд е върнал подадената от Л. Ц. А. въззивна жалба срещу решение № 149 от 11.05.2009 год. по гр.дело № 1266/2007 год. на Смолянския районен съд поради неотстраняване в срок на констатираната с определение № 1* от 26.10.2009 год. нередовност – невнасяне на държавна такса.
Срещу определението за връщане на въззивната жалба е подадена частна жалба вх. № 5* от 23.12.2009 год.
С разпореждане от 11.01.2010 год. частната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателката е указано да довнесе в едноседмичен срок държавна такса в размер на 7,50 лева по сметката на ВКС и в същия срок да представи по делото платежния документ с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, частната жалба ще бъде върната.
Съобщението, съдържащо текста на разпореждането от 11.01.2010 год. е било връчено на 14.01.2010 год. на лицето Софка С. с отбелязване, че същата е майка на жалбоподателката.
На 26.01.2010 год. по делото е депозирана вносна бележка от същата дата за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 7,50 лева.
С разпореждане от 03.02.2010 год. частната жалба е върната поради неизпълнение на указанията в законния срок, изтекъл според окръжния съд на 21.01.2010 год./работен ден/.
Съобщението за връщане на частната жалба е връчено на жалбоподателката на 15.02.2010 год.ч чрез майка й.
На 15.02.2010 год. Л. Ц. А. е депозирала в Смолянския окръжен съд молба за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса, като се прави и искане, че в случай, че не бъде уважена, същата молба да се счита за частна жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата и да бъде препратена за разглеждане от по-горната инстанция.
С разпореждане от 23.02.2010 год. окръжният съд е дал на А. едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира исканията си в молба вх. № 755/15.02.2010 год., като уточни дали касаят възстановяването на срока за внасяне на държавна такса или обжалване на разпореждането за връщане на депозираната от нея частна жалба до ВКС, като в случай, че оспорва разпореждането за връщане, да приведе молбата в съответствие с чл.274-279 ГПК.
С молба вх. № 1* от 04.03.2010 год. страната е уточнила, че молбата й е да се разгледа само искането за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса.
С обжалваното определение № 92 от 15.04.2010 год. окръжният съд оставил без разглеждане молбата за възстановяване на срока. Приел, че липсва правен интерес от възстановяването на срока за внасяне на държавна такса за разглеждане на частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба, тъй като разпореждането от 03.02.2010 год. за връщане на частната жалба вх. № 5020/23.12.2009 год. е влязло в сила, който новонастъпил факт определял недопустимостта на производството по чл.64 и сл. ГПК.
Определението е незаконосъобразно.
Тъй като според чл.64, ал.3 и чл.65, ал.2 ГПК пропуснатото действие е трябвало да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването, ако съдът възстанови срока, извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност, т.е. смята се като своевременно извършено. С обратна сила отпадат породените от процесуалното бездействие последици.
В случая, с разпореждането от 03.02.2010 год. частната жалба вх. № 5020/23.12.2009 год. е върната поради пропускане на едноседмичния срок за довнасяне на държавна такса в размер на 7,50 лева, изтекъл на 21.01.2010 год., който е бил присъствен ден.становено е, че разликата в държавната такса от 7,50 лева е довнесена на 26.01.2010 год. С молбата си от 15.02.2010 год., уточнена с молба вх. № 1093/04.03.2010 год., жалбоподателката мълчаливо е признала, че е пропуснала определения й от съда срок за внасяне на държавната такса. С връщането на частната жалба, което й е съобщено на 15.02.2010 год., за жалбоподателката са започнали да текат два срока: този по чл.275 във връзка с чл.262, ал.3 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на частната жалба и срока по чл.64, ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. По начало, страната е могла да направи и двете си искания, като не съществува пречка да стори това в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи права – не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат; ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако по-горният съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на частната жалба, и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл.64, ал.2 във връзка с чл.65, ал.2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съотв. не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на по-долния съд за да даде ход на същата.
В случая, страната е счела за безпредметно да обжалва разпореждането за връщане на частната жалба, а в срока по чл.64, ал.3 ГПК е поискала от окръжния съд възстановяване на пропуснатия от нея срок за внасяне на разликата в дължимата държавна такса. С възстановяване на срока (ако са налице предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда, тъй като такова не е налице, а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната. Ето защо, обстоятелството, че страната не е обжалвала разпореждането за връщане на частната жалба в едноседмичния срок от съобщаването му, преклудира само тази процесуална възможност за защита, но не и правото й да иска възстановяване на пропуснатия от нея срок по реда на чл.64, ал.2 във връзка с чл.65, ал.2 ГПК. Възстановяването на срока за внасяне на държавната такса заличава последиците от връщането на частната жалба и води до възобновяване на делото.
В обобщение, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се върне на Смолянския окръжен съд, който да разгледа по същество молбата за възстановяване на пропуснатия срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 92 от 15.04.2010 год. по в.гр.дело № 516/2009 год. на Смолянския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на молбата на Л. Ц. А. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 5020/23.12.2009 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/