ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 334/14.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия С. ч. гр. д. № 476 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на А. Н. Д. срещу определение № 1850/13.06.2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 919/11 г. по описа на Варненския окръжен съд. С обжалвания акт на въззивния съд е отменено първоинстанционното определение № 2535/18.02.2011 г. по гр.д.№ 7545/10 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника Т. Г. Й. за присъждане на направените по делото разноски при прекратяване на производството /чл.78, ал.4 ГПК/, вместо което е постановено определение, с което ищецът А. Н. Д. е осъден да заплати сумата 850 лв. разходи за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение е недопустимо, евентуално- неправилно, поради което се моли за неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, а при формиране на извод, че същото е допустимо, се претендира неговата отмяна и решаване на въпроса по същество чрез отхвърляне претенцията на ответника за присъждане на разноски.
В приложено към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че процесуалноправният въпрос от значение за изхода на частното производство е свързан с преценката за допустимост на частна жалба срещу решението в частта за разноските, подадена от страна, която не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Липсват обаче конкретни твърдения за начина, по който посоченият процесуалноправен въпрос е решен в акта на въззивния съд, с оглед преценката за наличието на някое от уредените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване- налице е единствено бланкетно твърдение, че въпросът е решен „в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
При така мотивираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на частната жалба до касационно разглеждане. Преди всичко следва да се отбележи, че самият процесуалноправен въпрос, с оглед на който се иска допускане на касацията, е формулиран неточно, при несъобразяване на приложимия процесуален закон. За разлика от отменения ГПК, действащият ГПК не допуска обжалване на съдебното решение в частта за разноските- страната разполага единствено с възможността да иска изменение на решението в тази му част /чл.248 ГПК/, при което непредставянето на списък на разноските в срока по чл.80 ГПК няма за последица лишаването от възможността за обжалване на решението в частта за разноските, а невъзможност да се иска неговото изменение. В този смисъл е актуалната редакция на чл.80 ГПК /изм.- ДВ, бр.100 от 2010 г./, която е била в сила както при подаването на частната жалба, така и при постановяване на обжалваното въззивно определение на Варненския окръжен съд, и която не е била съобразена при формулиране на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая липсва надлежно формулиране на правен въпрос от значение за изхода на конкретното частно производство, което с оглед на задължителните указания, обективирани в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Независимо от горните съждения, същият краен извод следва и от липсата на конкретно изложение за наличието на някоя от трите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК изчерпателно уредени хипотези, при които обуславящият изхода на делото въпрос може да е решен от въззивния съд, доколкото простото бланкетно цитиране на законовите текстове категорично не може да се приравни на такова изложение. Цитираната от жалбоподателя „съдебна практика” не е в състояние да мотивира извод за надлежно позоваване на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото единственият приложен съдебен акт е постановен от състав на Върховния административен съд, а според ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. понятието „практика на съдилищата” по смисъла на цитирания текст не включва практиката на административните съдилища.
Предвид гореизложените съображения, частната жалба срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд не следва да се допуска до разглеждане от касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната частна жалба на А. Н. Д. срещу определение № 1850/13.06.2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 919/11 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: