О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 334/14.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдията С. частно гражданско дело № 518/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и чл.95, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. Г. срещу определение на Видинския окръжен съд, постановено в закрито заседание на 20.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 217/11 г. С обжалваното определение на въззивния съд е отказано предоставяне на правна помощ на жалбоподателя за изпълнение на дадени му на 29.04.2011 г. за отстраняване нередовността на подадена от него касационна частна жалба срещу определение № 204/ 15.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 217/11 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение на Видинския районен съд от 15.03.2011 г. за прекратяване на гр.д.№ 2002/07 г., образувано по предявен от жалбоподателя иск против ПК „Съзнание”- [населено място]. В частната жалба се твърди, че атакуваният акт на въззивната инстанция е постановен в нарушение на процесуалния закон, поради което се моли за неговото отменяване и решаване на въпроса по същество чрез предоставяне на исканата правна помощ под формата на процесуално представителство.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 ГПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С разпореждане от закрито заседание на 29.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 217/11 г. Видинският окръжен съд е дал на жалбоподателя И. Г. указания за отстраняване нередовността на подадената от него касационна частна жалба срещу въззивно определение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, а именно да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съгласно чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, да представи доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., да посочи размера на обжалваемия интерес, както и да осигури приподписването на жалбата от адвокат с приложено пълномощно. С молба от 12.05.2011 г. жалбоподателят е поискал от въззивния съд да му бъде предоставена правна помощ, необходима за изпълнение на дадените указания, като е посочил, че последното изисква съдействие от страна на адвокат, за което не разполага със средства. В молбата е дакларирано, че лицето няма доходи, спестявания, движимо и недвижимо имущество, не работи по трудово правоотношение, разведен е и страда от артериална хипертония и хипертонична болест на сърцето. Приложени са Удостоверение за семейно положение и Декларация за имотно състояние в същия смисъл. За да отхвърли така подадената молба за предоставане на правна помощ, въззивният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.24, т.1 от Закона за правната помощ- предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава, тъй като производството по предявения от молителя иск е недопустимо предвид заличаването на регистъра на кооперацията, срещу която претенцията е предявена.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира така постановеното определение на въззивния съд за неправилно. Според чл.23, ал.2 ЗПП системата за правна помощ обхваща случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В същия дух е и разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗПП- по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случай, че самият съд е дал на страната указания, чието изпълнение предполага и изисква квалифицирана адвокатска защита, е повече от очевидно, че интересите на правосъдието налагат предоставяне на исканата правна помощ, при което съдът не може да преценява дали това „е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето” по смисъла на чл.24, т.1 ЗПП, защото това би означавало обезсмисляне на самите указания. Императивното изискване на чл.284, ал.2 ГПК за приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, насочено да гарантира, че съдържанието й е съобразено с особените изисквания на процесуалния закон, несъмнено обуславя интерес от правна помощ под формата на процесуално представителство, и такава следва да бъде предоставена, ако се установи, въз основа на посочените в чл.23, ал.4 ЗПП обстоятелства, че състоянието на лицето /материално, здравословно, семейно/ не му позволява да заплати възнаграждение на адвокат. Доколкото в конкретния случай ангажираните от молителя доказателства очевидно обуславят извод в този смисъл, следва да се приеме, че същият има право на безплатна правна помощ, за което е без всякакво значение преценката на евентуалната основателност на неговата касационна частна жалба- тази преценка ангажира изключителната компетентност на Върховния касационен съд, а не на съда, сезиран с молбата за предоставяне на правна помощ.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение на Видинския окръжен съд следва да бъде отменено и въпросът- решен по същество чрез предоставяне на исканата правна помощ под формата на процесуално представителство за изпълнение на указанията, дадени за отстраняване нередовността на касационната частна жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на Видинския окръжен съд, постановено в закрито заседание на 20.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 217/11 г., с което на И. К. Г. е отказано предоставяне на правна помощ за изпълнение на дадени му на 29.04.2011 г. за отстраняване нередовността на подадена от него касационна частна жалба по същото дело, вместо което постановява:
ПРЕДОСТАВЯ на И. К. Г. правна помощ под формата на процесуално представителство за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане на Видинския окръжен съд от 29.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 217/11 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Видинския окръжен съд за предприемане на действията, предвидени в чл.25, ал.4 ЗПП.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: