О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 28.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №341/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. С. М. от [населено място] чрез представител адв. К. С. срещу решение № 328 от 14.10.2015г по гр.дело № 407/2015г. на Окръжен съд – Кюстендил , с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение от 07.05.2015 г по гр.д.№1706/2014г на Районен съд –Дупница Присъдено е обезщетение в размер на 7500 лева за неимуществени вреди от непозволено увреждане , по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от ГПК . Налице е противоречие по въпроса,че деликтът е по-широко понятие от престъплението.
Има противоречие с ППВС № 4/1968г по въпроса че размерът на обезщетението се определя по справедливост, като следва да бъдат преценени редица конкретни обстоятелства .Според касатора , въззивният съд не е сторил това. Противоречието е с реш. №407 по гр.д № 1273/2009 ІІІ г.о на ВКС ,според което съдът обосновава решението си винаги с конкретни факти предвид стойността ,които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането , начин и обстоятелства, при които е получено , вредоносни последици. Върху ищеца е тежестта да установи степента на увреждането. Поддържа се, че в хода на делото няма събрани доказателства за конкретни факти, което изразява противоречивото разрешаване на горните въпроси .
По основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се сочи противоречиво решаване на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди при сходни случаи. Изтъква се присъда по нохд № 362/2012г на РС Лом , изменена от МОС. Начинът , по който е предизвикан деликта, има значение за размера на обезщетението. В цитирания случай,при променена квалификация на деянието съдът е намалил размера на обезщетението в полза на пострадалия .
С посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани въпросите : при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане , вида на вината има ли значение за определянето му . Може ли при липса на конкретни данни за интензитета на изживяванията на ищеца от осъществен деликт да се изхожда от общоприети критерии,или трябва да се съобрази конкретните факти по спора – интернзитета на болките и страданията,подкрепени с медицински документи и показания на свидетели.Съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не са развити .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпрос какво обемат понятията деликт и престъпление не е разискван в мотивите на съда по делото, това не е било и необходимо. От изложението не става ясно, в какво според касатора се изразява противоречивото разрешение на въззивния съд при възприемането на двете понятия. По настоящето дело е предявен иск за обезщетение по чл. 45 ЗЗД на неимуществени вреди от причинено телесно увреждане , като в решаваща насока е съобразена нормата на чл. 300 ГПК с оглед приключило със споразумение наказателно дело срещу ответника за това, че по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда – престъпление по чл. 133, предл. ІІ, във вр. чл. 129, ал.2 НК. При наличие на приключил със споразумение наказателен процес относно причинена средна телесна повреда , претендираната за обезщетяване неимуществена вреда е свързана с травматичните увреждания на пострадалия и лечението им. Въпросът са съпоставимостта, връзката и разликата между деликт и престъпление по НК е обстойно изяснен в практика на ВКС , включително във връзка със задължителния характер на присъдата ( или споразумението) когато се разглеждат гражданските последици на деянието Въззивният съд е съобразил тази практика по отношение значението на влязлото в сила споразумение , както и по отношение елементите на деликтния фактически състав , които подлежат на установяване по иска за обезщетение ,най- вече вредата. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице изтъкваното основание за допускане до касационно обжалване и по въпрса за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД .Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди , включва винаги конкретни факти , относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази принципно указана преценка не липсва в обжалваното въззивно решение и е обусловена от предмета му, тъй като в случая се касае за увреждания на здравето.В съответствие с указанията по ППВС №4/1968г и съгласно практиката на ВКС, въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай, съобразявайки естеството на вредите. Касае се за причинените травматични увреждания, определящи естеството на произтеклите болки и страдания , интензитета продължителността на същите във времето, опасността за живота на пострадалия, проведеното лечение и прогнозата за възстановяване , наличието на трайни белези по лицето и пр.По тези въпроси , за преобладаващата част от които са необходими медицински знания , съдът е възприел заключение на вещо лице по делото , позовал се е и на приложената медицинска документация, както и на показанията на разпитани по делото свидетели , а при определяне размера на обезщетението по справедливост е съобразил конкретните увреждания както са установени, описани в решението изчерпателно и подробно . Отговорено е на изискванията на ППВС №4/1968г и не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
По основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е формулиран правен въпрос. Липсва обосновка къде е противоречието , а и приложените актове по наказателни дела не са годни да го обосноват. Доколкото при посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос дали формата на вина, при която деликвента е причинил увреждането, има значение за размера на обезщетението на неимуществените вреди,този въпрос няма връзка с решаващите съображения на съда и не би следвало да има .
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпрос , може ли при липса на конкретни данни за интензитета на изживяванията на ищеца от осъществен деликт да се изхожда от общоприети критерии , или трябва да се съобрази конкретните факти по спора.Освен че се оспорват единствено изводите на съда по фактите, като доказателствата за тези факти се игнорират от защитата , въпросът за отграничаването на някои неимуществени вреди „по човешка презумпция” в подхода за доказването им, няма решаващо значение в случая . По настоящето дело конкретни данни за интензитета на болките и страданията на пострадалия не липсват и същите не са били заместени от предположения . Установяването на конкретните болки и страданията при травматични увреждания се провежда ( и в случая е проведено ) чрез назначаване на вещо лице , поради необходимост от специални медицински знания по делото , като установените в тази връзка обстоятелства са преценени при определяне на обезщетението за конкретните вреди, по размер.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 328 от 14.10.2015г по гр.дело № 407/2015г. на Окръжен съд –Кюстендил
Председател
Членове: 1.
2 .