4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 30.05.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1369/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Е. С. от [населено място] против определение от закрито заседание на 04.03.2014 г. по гр. д. № 15315/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е оставено без уважение искането на същата за освобождаването й от заплащане на държавна такса по предявения срещу [фирма], [населено място] иск за прогласяване нищожността на част от клаузите на договор за кредит от 15.09.2008 г.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение. Счита за неправилна преценката относно притежаваните от нея недвижими имоти, като твърди, че съдебният състав е съобразил единствено данните от представената от ответника справка от регистъра при Агенцията по вписване, без обаче да й предостави възможност за тяхното опровергаване. Изразява несъгласие и с извода относно получаваните доходи от трудово възнаграждение, като представя доказателства за прекратяване на трудовото й правоотношение. В частната жалба е релевирано оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че атакуваното определение е постановено с участието на съдия М. В., който впоследствие се е отвел от разглеждането на делото.
Към частната жалба е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, което обаче не следва да бъде обсъждано, доколкото не се касае за производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като недопустима, респ. като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 22.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Неоснователно в тази връзка е възражението на ответника, че обжалваният акт няма преграждащ характер и поради това не подлежи на контрол. Подобно становище е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика – т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в която му част същото е запазило своето значение, предвиждаща, че определението за отказ от освобождаване от държавна такса подлежи на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред.
За да остави без уважение искането на Н. Е. С. от [населено място] за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения от нея срещу [фирма], [населено място] иск за прогласяване нищожността на част от клаузите на договор за кредит от 15.09.2008 г., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК по съображения, че: молителката притежава освен жилището, находящо се в [населено място], [улица], ет. 4, също и други недвижими имоти, както и право на ползване върху апартамент в [населено място], който е посочен като нейн постоянен адрес и адрес за призоваване по делото, т. е. същата има задоволена жилищна нужда и възможност да реализира доходи чрез останалите притежавани от нея имоти; молителката е работоспособна (доколкото по делото липсват данни същата да е с влошено здравословно състояние и с трайно намалена трудоспособност след претърпяната през 2010 г. операция) и реализира доходи от трудово възнаграждение в размер на 900 лв.
Настоящият състав намира, че извършената от въззивния съд преценка относно обстоятелствата, имащи значение при произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, е правилна. Неоснователно е оплакването на частната жалбоподателка, че съобразените от решаващия състав данни в представената справка от Агенцията по вписванията относно притежаваните от нея имоти са неверни. Приложените към частната жалба нотариални актове, касаещи притежаваните от частната жалбоподателка 8% идеални части от УПИ, находящ се в [населено място], район „В.”, с площ от 2001 кв. метра и от построените в него множество обекти, не установяват обстоятелства, различни от тези по справката, тъй като в същата (пореден № 13) е отразено извършеното от Н. К. разпореждане (дарение) на посочените имоти в полза на нейната дъщеря В. П. М.. Предвид липсата на други доказателства, опровергаващи верността на удостоверените в справката данни, а те сочат категорично, че частната жалбоподателка притежава достатъчно недвижими имоти, не само задоволяващи жилищните й нужди, но и даващи възможност за реализиране на доходи, въззивният съд правилно е преценил, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса. Извод за достатъчната й материална обезпеченост следва и от обстоятелството, че ищцата е предоставила паричен заем на търговско дружество „В. рейт” за значителна по размер сума – 140 000 евро, което е видно от отразеното в ред 16 на справката. С оглед на тези данни, без значение е новонастъпилият факт, удостоверен от представената заповед № 28 от 06.03.2014 г., че считано от 07.03.2014 г. трудовото й правоотношение е прекратено.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до оплакването за допуснато процесуално нарушение, същото е неоснователно. Твърдението, че обжалваното определение е постановено с участието на съдия М. В., който впоследствие се е отвел, е напълно произволно и не съответстващо на данните по делото, тъй като посоченият съдия не е член на състава, постановил акта.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от закрито заседание на 04.03.2014 г. по гр. д. № 15315/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: