2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 14.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3245/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1146 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 723/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски районен съд решение № 2669 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 7428/2012 г., е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу П. М. Г. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 2 840.99 евро, произтичащо от запис на заповед от 31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и на вземане за сумата 479.16 лв. – разноски по заповедното производство.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът – П. М. Г. от [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, произтичащо от абсолютна търговска сделка – запис на заповед, цената на който е в рамките на законово установения лимит – 2 840.99 евро (левова равностойност 5 556.49 лв.). Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 480 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 73148 от 08.09.2014 г. и фактура № 902 от 29.09.2014 г., чието заплащане е удостоверено с представения фискален бон от същата дата.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1146 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 723/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на П. М. Г. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 разноски за настоящото производство в размер на сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: