2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 27.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1026/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Акация Трейд” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 35 от 18.01.2019 г. по ч.т.д. № 3042/2018 г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 6234/24.10.2018 г. на „Акация Трейд” ЕООД срещу определение № 589/01.10.2018 г. по ч.т.д. № 520/2018 г. на Апелативен съд – В., като е оставено без разглеждане и искането по чл.628 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение. Счита за неприложима разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК при процесуален спор, касаещ компетентността на българските съдилища да разгледат по същество предявените искове. Твърди противоречие на атакувания съдебен акт на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допуснато отклонение от т.9 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че неправилно, и при липса на мотиви, е оставено без разглеждане и искането за отправяне на преюдициално запитване, тъй като се касае за тълкуване на приложното поле на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, който е в основата на атакуваните пред ВКС съображения на въззивния съд за неподведомственост на спора на българските съдилища. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението на ВКС, І т.о. и връщане на делото за произнасяне по искането за допускане на касационен контрол и по частната касационна жалба.
В подаден по делото писмен отговор от „Суфле В.” АД – Опростена форма, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Република Франция, чрез процесуалния му пълномощник, се поддържат подробно мотивирани доводи за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Акация Трейд” ЕООД частна касационна жалба срещу постановеното от Апелативен съд – В. определение по ч.т.д. № 520/2018 г., с което е потвърдено определение № 182/14.06.2018 г. на Окръжен съд – Шумен за прекратяване на производството по т.д. № 61/2018 г. поради липса на международна компетентност по спора, предходният състав на ВКС, Търговска колегия е счел тази жалба за процесуално недопустима. Позовал се е на разпоредбата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК, съгласно която определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, вкл. търговски такива при материален интерес под прага от 20 000 лв., не подлежат на обжалване пред ВКС. Изложени са подробни съображения относно предмета на търговския спор, касаещ неплатена цена на доставени стоки по две материални правоотношения, обективирани в отделни писмени заявки и две фактури, при липса на твърдения на ищеца, както и на данни по делото за наличие на договор, в изпълнение на който да са извършени доставките по двете отделни фактури. Съобразявайки левовата равностойност на претендираните вземания по отделните фактури, е изведен извод, че цената на всеки от обективно съединените искове е под 20 000 лв., което обуславя недопустимост на частната касационна жалба и на обективираното в нея искане за оправяне на преюдициално запитване.
Определението, предмет на подадената частна жалба, е валидно и допустимо, а по същество е правилно. Напълно законосъобразно съдебният състав на І т.о. е приложил императивната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, с оглед предвидената принципна необжалваемост на решения по въззивни търговски дела, с цена на всеки един от предявените искове до 20 000 лв., какъвто е и спора по т.д. № 61/2018 г. на ОС-Шумен. Разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, с която законодателят е ограничил обхвата на касационен контрол, препращайки към чл.280, ал.3 ГПК, е напълно приложима по отношение на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, т.е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Преграждащият характер на въззивния съдебен акт, подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, но при ограничението, предвидено в чл.280, ал.3, т.1 ГПК, в какъвто смисъл е приложената от предходния съдебен състав разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател за неприложимост на чл.274, ал.4 ГПК в случаите на прекратяване на производството поради неподведомственост. Нормите на Гражданския процес не могат да се тълкуват и прилагат стеснително – напр. предвиденото в чл.274, ал.4 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване да се прилага само по отношение временно преграждащите развитието на производството по делото определения. Не могат да се възприемат и доводите на дружеството-жалбоподател, основани на т.9в от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост/ чл.15, ал.2 ГПК/ или неподсъдност на спора /чл.121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, т.к. това разрешение не рефлектира върху правилността на атакуваното определение на ВКС, І т.о. и не може да се изведе извод за несъобразяването му. Даденото задължително за съдилищата тълкуване касае законната функционална подсъдност, а не приложимостта на въведеното от законодателя ограничение, предвидено в чл.274, ал.4, вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Предвид горното, изводът за процесуална недопустимост на частното касационното производство по ч.т.д. № 3042/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. е правилен и прекратителното определение следва да се потвърди.
С оглед недопустимостта на частната касационна жалба, недопустимо се явява и инкорпорираното в нея особено искане за отправяне на запитване до С. относно тълкуването на приложното поле на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. Действително, ВКС не е обвързан от искане на страната за отправяне на преюдициално запитване, но е длъжен да направи такова запитване тогава, когато прецени, че при решаване на делото се поставя въпрос относно тълкуването на норма от правото на ЕС и е необходимо произнасяне на С.. Отправянето на преюдициално запитване до С. обаче се дължи тогава, когато се разрешава спора по същество /в случая, процесуалноправния въпрос за международната компетентност по спора и съответните приложими разпоредби на посочения Регламент, което първоинстанционният и въззивния съд са сторили при произнасяне по възражението на ответника, основано на чл.4 §1, вр. с чл.7, §1, б.”б” от Регламента/ След като ВКС е сезиран с недопустима частна касационна жалба, то и произнасянето от страна на ВКС по съществото на процесуалния спор е недопустимо, поради което не се дължи произнасяне по същество и съответно мотивиране на становището във връзка с особеното искане по чл.628 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 35 от 18.01.2019 г. по ч.т.д. № 3042/2018 г. на ВКС, І т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: