1
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______
София, ______ 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1145 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ж. срещу Решение № 740 от 25.06.2009 год. по гр.д.№ 750/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбите на “Ж. и на Я. Т. Д. срещу решението от 27.08.2007 год. по гр.д.№ 140/2006 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният от Д. срещу акционерното дружество иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за сумата 87039.61 USD; отхвърлен е искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД; оставени са без разглеждане евентуалните искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Присъдени са разноски.
Последователно подържаната теза на „Ж. пред инстанциите по същество е била, че процесната сума не се дължи, като аргументите се основават на съществуващи между страните каузални правоотношения; оспорен е факта на неоснователното обогатяване; направено е възражение за прихващане; изтъкнат е доводът, че менителничният ефект е нищожен поради противоречие с чл.535 т.6 ТЗ, тъй като е антидатиран
Въззивният съд е счел, че произнасянето на първоинстанционния съд по предявените искове е обосновано и законосъобразно, а оспорването датата на ефекта – недоказано. Изменил е решението на СГС само в частта за разноските и присъдената държавна такса.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – „Противоречие с прак тиката на ВКС по прилагането на чл.535 ТЗ, която приема, че липсата на реквизитите, посочени в тази норма, правят записа на заповед нищожен и той може да има значение на разписка, но губи силата си като менителница.”. Позоваването е на Решения на състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 и на Определение № 99/2008 год. по т.д.№ 392/2008 год. ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК с което спор по чл.254 ГПК (отм.) не е допуснат до касационно разглеждане.
По отношение на произнасянето по поставения въпрос основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради това, че не се касае за задължителна практика на ВКС, както се прие с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Сочи се, че в противоречие с цитираната поради това, че записът на заповед е „Оформен в противоречие с разпоредбите на чл.535 ТЗ и чл.141 ал.2 ТЗ”. Аргументът е, че когато дружеството се представлява от двама или трима управители, то не може да бъде задължавано само от единия от тях.
Въпросът за представителството на дружеството при издаването на менителничния ефект не е бил поставян пред инстанциите по същество, не е бил разглеждан и няма произнасяне нито по чл.141 ал.2 ТЗ нито по чл.535 т.7 ТЗ. Т.е. доводът не може да бъде релевиран за пръв път пред настоящата инстанция. Доводът е и неясен, доколкото приложеният към ИМ запис на заповед (от който произтича вземането) е подписан за издателя „Е. 2”ООД, чийто правоприемник е „Ж. от управителите Д. и С..
Позоваването на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е бланкетно. Липсва обосновка с какво произнасянето по чл.535 т.6 ТЗ (какъвто е валидно формулирания въпрос) би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 740 от 25.06.2009 год. по гр.д.№ 750/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.