О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 11.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4943/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по § 74 ПЗР ЗИД ГПК в редакцията публикувана в Държавен вестник бр.86/27.10. 2017 г. вр. чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. П. В. и И. Д. В., двамата чрез пълномощник адв. Ж. С., срещу решение № 6283/01.09.2017 г. по гр.д.№16180/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.С него е отменено частично решение от 24.07.2015 г. по гр.д.№ 25849/ 2012 г. на Софийски районен съд, г.о., 24 състав, с което при дадена квалификация на исковете по чл.72 ЗС, а на диспозитива-по чл.74 ал.1 ЗС касаторите са осъдени да заплатят на ищеца Б. С. Г. сумата 10 945,78 лв., присъдена като направени разноски, които са по-малката сума от тази на увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения, ведно със законната лихва от 28.05.2012 г. и вместо това е постановено осъждането им да заплатят посочената сума на основание чл.59 ЗЗД, с която са се обогатили от увеличението на стойността на подобрения имот вследствие извършени полезни разноски, ведно със законната лихва от 28.05.2012 г. до окончателното й плащане. Присъдени са разноски. Решението в останалите части, с която искът за подобрения е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв., като частичен от 18 874 лв. и с която е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС като необжалвано е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат оплаквания, че не са уважени доказателствените искания на касаторите и неправилно е прието, че са преклудирани, макар да са направени в първото по делото заседание. Въззивният съд също оставил тези искания без уважение в нарушение на разрешенията,съдържащи се в ТР № 1/2013 г. на СГТК-т.2. Касаторите считат,че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск е причина на страните да се дадат неправилни указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест. Иска се въззивното решение да бъде отменено като неправилно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставят процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, при промяна на правната квалификация на предявения иск и когато извършеният от първоинстанционния съд доклад е непълен или неточен; както и длъжен ли е въззивният съд при промяна на правната квалификация на предявения иск да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и относно необходимостта от ангажиране на доказателства.
Намират, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и решения по гр.д.№5189/2014 г., ІІ г.о., гр.д.№1442/2014 г.,ІV г.о., гр.д.№3066/2013 г., ІV г.о. и т.д.№398/2011 г., ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба Б. С. Г. не взема становище по нея.
ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е допустима.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че е неоснователно оплакването на касаторите за произнасяне на първоинстанционния съд по непредявено основание на разгледания иск. Посочва, че с оглед заявените от ищеца твърдения в исковата молба и уточнителните молби пред двете инстанции, се претендира сумата 15 000 лв. като частична от 18 874 лв.,представляваща стойността на извършен ремонт през 2007 г. в недвижим имот, собственост на касаторите.Твърди се още, че ищецът е владял този имот, а ответниците знаели и не се противопоставили на извършването на ремонта. Въззивният съд е намерил разгледания иск като осъдителен за посочена сума, в рамките на направените фактически твърдения за извършени СМР и е изтъкнал, че основателността на тези твърдения, включително дали е било налице владение, няма отношение към допустимостта на производството, а засяга правилността на постановения съдебен акт.Приел е, че ищецът и починалата му съпруга, дъщеря на касаторите, обитавали собствения на последните имот, в който били допуснати доброволно. Направил извод, че получаването на достъп по взаимно съгласие е по своята правна същност договор за заем за послужване и при липса на манифестиран собственически анимус, ищецът е бил държател на вещта. През 2007 г. извършил подробно описаните и установени с две съдебно-технически експертизи СМР на обща стойност 16 354 лв., довели до увеличаване стойността на имота с 14 720 лв. До размера на последната сума намерил иска за основателен, по правилата на чл.59 ЗЗД.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос, който е конкретен, от значение за изхода на делото и е включен в предмета на спора. Според разрешенията,съдържащи се в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, той не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата.Първият въпрос не отговаря на тези изисквания.Той е зададен в хипотеза, която касаторите считат за възникнала, касае правилността на решението и е израз на несъгласието им с него. Изразяват становище,за изготвен непълен и неточен доклад, което не е възприето от въззивния съд. Считат,че в именно в резултат на опорочения доклад са били лишени от възможност да представят доказателства за противопоставянето им като собственици да бъдат извършени подобрения в имота им. С определение № 585/11.01.2018 г. въззивният съд им е дал възможност да посочат кои писмени доказателства искат да бъдат приети и кои свидетели да бъдат допуснати, като посочат фактите , които целят да установят. С протоколно определение от 09.03.2016 г. е отказал да уважи направените доказателствени искания- не е приел представените писмени договори за кредит и вносни бележки за погасяването им като неотносими за спора, доколкото СМР са били извършени 2007 г., а писмените доказателства касаят следващи периоди. Посочил е, че не е налице непълнота или неправилност на доклада на първоинстанционния съд относно дължимите указания за фактите, които са в тяхна доказателствена тежест и поради това не е уважил и исканията за разпит на свидетели. От изложеното следва,че въпросът на касаторите не е обусловен от процесуалните действия, извършени от въззивния съд и не представлява общо основание за допустимост на касационното обжалване.
Следващият въпрос е релевантен, но не е налице отклонение от приложената задължителна съдебна практика. С оглед допълнителните твърдения на ищеца не е било необходимо да се дадат нови указания на касаторите.Както беше казано по-горе, писмените доказателства не са приети поради тяхната неотносимост към спора, а исканията за разпит на свидетели са били преклудирани. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при противопоставяне на доминуса в хипотезата на чл.61 ал.3 ЗЗД, каквито са твърденията на касаторите, искът се разглежда по правилата за неоснователно обогатяване, както е сторено в случая.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6283/01.09.2017 г. по гр.д.№16180/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: