О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 12.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7442/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5758/29.7.2013 г., подадена от адв. Х. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №254/10.6.2013 г. по гр.д.№130/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта по исковете с правно основание чл.226, ал.2 КТ и чл.222, ал.1 КТ.
С обжалваното решение е отменено решение №772/06.11.2012 г. по гр.д.№1682/2012 г. по описа на Врачанския районен съд, седми граждански състав, и [фирма]–С. , е осъдено да заплати на И. В. Н. от [населено място] сумата 6661 лева – обезщетение по чл.226, ал.2 КТ, за времето от прекратяване на трудовото правоотношение – 01.6.2009 г. до получаване на новата трудова книжка от Инспекцията по труда на 11.3.2010 г., както и сумата 171,75 лева – мораторна лихва за забава за периода от 22.12.2009 г. до датата на предявяване на иска с правно основание чл.222, ал.1 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че работодателят дължи на работника обезщетение по чл.226, ал.2 КТ, тъй като е задържал трудовата книжка без основание през процесния период. Изложени са и изводи за дължимост на мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението на въззивната инстанция следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е отчетена константната съдебна практика по сходни казуси, а именно необходимостта от съдействието на работника за изпълнение на задълженията на работодателя по чл.350, ал.1 КТ и чл.6, ал.3 НТКТС, при прекратяване на съществуващ между тях договор, както и че ищецът е следвало да докаже причинно-следствената връзка на установените по размер имуществени вреди и незаконното задържане от страна на работодателя на трудовата му книжка.
Ответникът по касация И. Р. Н., посредством процесуалния си представител – адв. Б. Н., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Независимо от изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалвано и поради това, че касационният жалбоподател – ответник по исковата молба, не се е възползвал от правата си по чл.131 ГПК и следва да понесе санкцията по чл.133 ГПК. Нещо повече, от негова страна е налице пълно бездействие по спора пред двете предходни съдебни инстанции.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №254/10.6.2013 г. по гр.д.№130/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№5758/29.7.2013 г., подадена от адв. Х. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: