О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр. София, 21.05.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 3186 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. Б. от [населено място] срещу определение №93 от 09.04.2013г., по гр.д. № 2155/2013г., по описа на ВКС, ІV ГО. С това определение е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба вх. №118/18.01.2013 година срещу въззивно решение №537 от 14.12.2012 година по гр.възз.д. № 607/2012год. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено Решение №61 от 04.05.2012 година по гр.д. № 127/2011 година на Ихтимански РС в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Б. Б. срещу В. Й. П. и Д. Й. Т. иск по чл.227 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт № 80, т.2, дело 605/1995 г на районен съдия при РС Ихтиман.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се и съображения по същество на касационната жалба и на предявения иск за отмяна на процесния договор за дарение. Искането е за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.
Ответната страна В. Й. П. взема становище за неоснователност на частната жалба.
Ответната страна Д. Й. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, оставил е същата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея пред ВКС производство. За да постанови този резултат съставът на съда е констатирал, че касационната жалба е подадена на 18.01.2013г. по време действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в изменената редакция, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. в сила от същата дата, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение висящите производства към датата на влизане в сила на правната норма. Цената на иска по чл.227 б.”в” ЗЗД се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т.4 вр.т. 2 ГПК – върху данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на делото, а ако няма такава от пазарната му стойност. В случая данъчната оценка на подарения имот възлиза на сумата 4245, 60 лв., видно от намиращото се на л.25 от делото на Районен съд – Ихтиман удостоверение. След като цената на иска е под определения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, то въззивното решение в обжалваната част е влязло в сила, а подадената срещу него касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Определението е правилно.Съображенията за това са следните:
Чл. 280 ал. 2 ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана на 18.01.2013г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. С оглед данните по делото в процесния случай цената на иска е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че касационната жалба следва да бъде разгледана по същество , тъй като предсмъртното желание на първоначалната ищца, починала в хода на въззивното производство, е било за отмяна на извършеното от нея в полза на дъщерите й – ответниците в процеса, дарение. Доводите по същество на иска и тези по същество на касационната жалба са по същността си оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от въззивния съд, които не могат да бъдат преценявани в рамките на настоящото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №93 от 09.04.2013г., по гр.д. № 2155/2013г., по описа на ВКС, ІV ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: