О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 335
гр. София, 25.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 4254 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. М. Т., подадена чрез пълномощниците му, адвокат А. Д. А. и адвокат И. А. С. срещу решение № 133 от 20.05.2016 г. по гр. дело № 151/2016 г. на Добрички окръжен съд.
Ответникът – М. А. Д., представляван от А. Д. Д., чрез процесуалния си представител адвокат М. С. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага доводи по съществото на спора.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е обезсилено решение № 20 от 23.12.2015 г. по гр. дело № 2231/2015 г. на Добрички районен съд, гражданска колегия, девети състав и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните обстоятелства:
Квалифицирал е производството по Глава 50 ГПК и е мотивирал извод за липсата на основание за приложението на чл. 547 ГПК – поправка на грешки в документ по чл. 542 ГПК, тъй като актът по чл. 542, ал. 1 ГПК /акт за раждане № 76/21.01.2011 г./, още към момента на депозиране на исковата молба в първостепенния съд – 23.06.2015 г., вече не уреждал гражданското състояние на ответника – М. А.Д.. Изложено е, че процесният акт, съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Община, [населено място] въз основа на първичния акт за раждане на детето М., съставен от Службата по гражданското състояние в [населено място] /в акта е вписан произход от майка Д. Д., починала при пътен инцидент в Полша/ бил обезсилен и на негово място, въз основа на решение № 130 от 27.08.2014 г. по гр. дело № 392/2014 г. на Апелативен съд, [населено място], бил съставен нов акт за раждане № 108/09.09.2014 г. на ответника, с имената М. А. Д. и с нов ЕГН. Констатирано е, че с цитираното решение е допуснато пълно осиновяване на детето от неговата баба А. Д.. Въззивният съд е направил извод за липсата на предмет на иска, който произтича според приетите мотиви от липсата на акт за раждане, в който страната е искала да бъде допусната поправка /въззивният съд е приел, че ищецът поддържа, че актът за раждане – № 76/21.01.2011 г., съставен от Община, [населено място], въз основа на акт за раждане, издаден от властите в Полша съдържа грешка, която се състои в отразеното в него обстоятелство, че детето М. произхожда от баща С. Д./. В мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция решение е посочено още, че ищецът разполага с правен интерес да поправи единствено актуалния акт за раждане, а именно акт за раждане № 108/09.09.2014 г., но не и предходния анулиран такъв и е констатирана процесуална недопустимост на „исковата претенция”, поради което съдът е мотивирал и извод за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение, респективно е приложил разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изречение първо ГПК – обезсилил е решението на районния съд и е прекратил производството по делото.
За да се произнесе по същество на делото, съдът трябва да бъде редовно сезиран. Редовното сезиране предпоставя обстоятелствена част на отправената към съда молба за защита и съдействие на конкретно субективно право, която пълно и точно да очертае съдържанието на материалното правоотношение и неговите субекти. Предметът, видът и обхватът на търсената защита се определя от предмета на оспорване, който страната е задължена да изложи в предявената молба. Квалифицирането на предявеното искане се извършва служебно от съда и в зависимост от определената квалификация се прилага предвидения в закона съдопроизводствен ред – чл. 537, ал. 2 ГПК или чл. 547 ГПК.
В случая и двете съдебни инстанции са се произнесли при непълнота на обстоятелствената част на подадената молба, квалифицирана от молителя като „искова молба”. В същата са въведени твърдения за допуснати нарушения при издаване на акта за раждане в Полша, както и за вписване на данни в акта за раждане, издаден от Община, [населено място], определени от С. Т., като „вписани неверни данни досежно частта, в която е вписано, че баща на детето М. Д. е С. Д., [дата на раждане] ”. Изложени са още и други обстоятелства, отразяващи настъпилите след издаване на акта за раждане от Община, [населено място] събития, като предприетите от страната действия по припознаване на ответника, неговото осиновяване от майката на Д. М. – А. Д. и др. В молбата не е посочена целта, с оглед на която се иска признаване вписването на неверни данни в акт за раждане № 76/21.01.2011 г. относно частта, в която е вписано, че баща на детето М. Д. е С. Д., [дата на раждане] Предявяването на искане в съдебното производство за промяна в акт за раждане е обусловено от правен интерес, представляващ правния резултат, който страната иска да постигне с промяната в съдържанието на акта по чл. 542 ГПК. В случая в исковата молба е изложено, че са вписани данни, различни от личните данни на С. Т., както и е посочено, че същият продължава да се възприема като баща на детето. Твърдения относно вписаното като баща на детето лице С. Д. не са изложени. Страната не е посочила необходимостта от исканата промяна в процесния акт за раждане /резултатът, който иска да реализира с отмяната му/, с оглед настъпилите след издаването му обстоятелства, включително отмяната на процесния акт след допускане на пълно осиновяване на детето от А. Д.. Обосноваването на правния интерес и отстраняването на непълнотата на обстоятелствената част на исковата молба са обусловени от наличието му към момента на предявяване на иска, съответно към момента на приключване на устните състезания.
С оглед на изложеното по – горе е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на съдебния акт. Касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на възззивното решение /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК/ дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси – „недопустимо или неправилно е решението, когато съдът освен неправилна квалификация на спора се е произнесъл и извън рамките на очертания в исковата молба петитум” ; „Допустимо ли е водене на иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за установяване на вписани неверни данни в „консервиран“ акт за раждане, при положение, че към настоящия момент е издаден нов акт за раждане на детето на база решение, с което е допуснато пълно осиновяване?”, не релевират основания за допускане на касационен контрол. Произнасянето по допустимостта на иска, съответно по неговата основателност предпоставя редовност на сезирането, тъй като въпросът за допустимостта на въззивното решение при нередовно сезиране предхожда въпросите, произтичащи от произнасянето на въззивния съд по допустимостта на иска и по съществото на спора.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 20.05.2016 г. по гр. дело № 151/2016 г. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: