2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
С., 28.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1448 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 905 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 205/2010 г. на П. окръжен съд е потвърдено решение № 3326 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 1437/2008 г. на П. районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ, предявен от А. А. М. от[населено място] против Министерство на отбраната за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. В решението е прието за установено, че ищецът, кадрови военнослужещ в поделение 32040,[населено място], П. област е полагал в процесния период 24 часови дежурства, при регламентирани такива от 17 часа, започвайки работа два часа преди определеното време, в които е извършван инструктаж и провеждане на развод или действителният наряд е продължавал 26 часа. Извън нарядите, по време, в което е следвало да ползва компенсация, ищецът е извършвал по устна заповед допълнителна работа около четири пъти месечно по четири часа, което не е било документирано писмено. Прието е, че така положеният труд е бил извън нормалната продължителност на работното време, поради което и на основание чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ е присъдено неизплатено възнаграждение в размер на 4386,09 лева.
Касационна жалба против решението на П. окръжен съд е постъпила от Министерство на отбраната,[населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 108 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 285/2009 г. на Трето гражданско отделение относно въпроса: може ли да се установи дължимостта и размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд на военнослужещ в случаите, когато не може да се установи точно колко са дежурствата, в кои дни и с каква часова продължителност. Поддържа се, че е налице противорича практика на съдилищата по въпросите: допустимо ли е да се доказва положен извънреден труд със свидетелски показания и приложима ли е забраната на чл. 133, ал.1, б. „в” ГПК за доказване на обстоятелства, установени със заповеди за ползване на компенсация и полагане на дежурства, които въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. А. М. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 108 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 285/2009 г. на Трето гражданско отделение е неоснователен. Съдът е постановил решението си въз основа на доказателствата – заключение на съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания, установяващи колко са положените дежурства, с каква часова продължителност и в какъв период регулярно се е полагал извънреден труд, за който труд работодателят не е водил отчетност.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по въпроса допустимо ли е да се доказва положен извънреден труд със свидетелски показания. Съдебната практика е уеднаквена с постановяването по реда на чл. 290 ГПК на решение № 389 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 194/2009 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което е прието, че полагането на извънреден труд може да бъде установявано с всички доказателствени средства, в т.ч. със свидетелски показания, което разрешение е съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и по въпросите относно разпределението на доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ; по отношение предпоставките за плащане на извънреден труд – при съпоставка на фактически отработено служебно време с нормативно определеното, без да се изхожда само от формални предпоставки, като съставени по нормативно предписание документи по чл. 158 ал.2 от ПКВС: искане от командира на поделението, изрична заповед, разрешение на горестоящия командир, отразяване на извънредния труд и отчитането му по чл. 162 от ПКВС, включително при дежурствата по график – въпроси, намерили разрешение в решение № 439 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1733/2009 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 696 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 887/2009 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 128 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 282/2009 г. на Трето гражданско отделение, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 905 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 205/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: