3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 28.09.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3326/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. от [населено място] срещу Определение № 1850/05.06.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1602/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 18.01.2017 г. постановено по гр. д. № 16297/2016 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск против Апелативния специализиран наказателен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради липса на пасивна процесуална легитимация, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
Преди да разгледа частната касационна жалба по същество, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК като прецени дали са налице основанията, посочени в Изложението.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, произнасянето на касационния съд по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
1. Дерогира ли нормата на чл. 47 ХОПЕС нормите на националното право, които и противоречат и съставлява ли отказ от правосъдие прекратяването на иск срещу съд, за извършени от негови органи нарушения на човешки права;
2. Дали разпоредбата на чл. 13 ЕКПЧ допуска или изключва правото на иск за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от правораздавателен орган при упражняване на съдебните му функции;
3. Правните норми на европейското право, ратифицирани от РБългария, дерогират ли правните норми на националното законодателство? Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство?;
С обжалваното определение, САС е потвърдил определение от 18.01.2017 г. постановено по гр. д. № 16297/2016 г. на Софийския градски съд, с което производството по делото е прекратено. С исковата си молба жалбоподателят е претендирал от ответника заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, поради това, „че съдът не осигурил честен и справедлив процес на ищеца и имал ниска правна култура, не познавал ЕКЗПЧ и КРБ“. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че претенцията е такава по ЗОДОВ, но съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди само в случаите на чл. 2, ал. 1, т. 4 и 5 ЗОДОВ – прилагане на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки /когато те бъдат отменени поради липса на законово основание/, както и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно като в конкретния случай, не е налице нито една от двете хипотези и следователно предявеният иск е недопустим.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Отговорът на тези въпроси не обуславя крайния извод за липсата или наличието на пасивна процесуална легитимация на АСНС по делото, тъй като исковата молба не съдържа обстоятелствена част. Жалбоподателят не е направил твърдения за това по какъв начин правото му на защита е накърнено, от кого, кога и с какъв акт. При липса на обстоятелствена част, съдът не може да квалифицира засегнатото субективно право и не може да прецени срещу кое лице се обосновава интерес от търсената защита. Обуславящият правен въпрос дали при липса на обстоятелствена част и надлежно конституиран ответник, съдът следва да даде указания за отстраняване на нередовност или може директно да прекрати производството по делото, е останал извън предмета на настоящото изследване, тъй като не е поставен в изложението. Касаторът не обосновава и наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като не е обосновавал дали е налице практика на съда, която подлежи на изменение или не е налице практика на съда по тълкуването на неясна, противоречива или липсваща правна норма.
По твърденията на касатора за евентуално противоречие между разпоредбите на българското гражданско процесуално право, предвиждащи възможност за произнасяне на определени съдебни актове в закрито заседание, и чл. 47 на Х. на основните права и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи също е формирана трайна практика на ВКС. Според тази практика действащите процесуални норми не противоречат на цитираните международноправни актове, тъй като в тези актове се съдържа възможност за ограничаване на публичността на съдебния процес /чл.52 от Х., 2007/С303/01, 2010/С83/02, чл.6, т.1, изречение второ от ЕКЗПЧОС, определения № 181 от 9.5.2016 г. по ч.гр.д. №1080/2016 г., № 927 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 2147/2014 г., № 431 от 7.7.2015 г. по ч. гр.д. № 2263/2015 г./ .
С оглед гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1850/05.06.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1602/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: