Определение №335 от 41033 по търг. дело №203/203 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Определение по т.д. №203/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 335
гр. София, 04.05.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №203/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.П. срещу решение №1292 от 06.10.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №438/2011г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №3586/02.12.2010 г. на РС-Пловдив по гр.д. №13967/2009 г. , с което по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен, спрямо ищеца Г. С. Н., договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между Т. Х. Б. и Д. Я. Б. като продавачи и [фирма]-гр.П. като купувач.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново , с което да отхвърли иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционното решение , с което по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо ищеца Г. С. Н. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Т. Х. Б. и Д. Я. Б. като продавачи и [фирма]-гр.П. като купувач с нотариален акт №26, т.ІІІ, рег.№ 6664, н.д. 425/06.08.2009 г. на нотариус рег.№470, въззивният съд е приел, че ответникът Т. Б. се е задължил към ищеца Г. Н. по запис на заповед от 19.01.2007 г. издаден в полза на поемателя за сумата от 68 000 лева. Няма доказателства за това, че това задължение е било потасено от страна на Б. към датата на сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт №26, т.ІІІ, рег.№ 6664, н.д. 425/06.08.2009 г., с който Т. Х. Б. и Д. Я. Б. като продавачи прехвърлят правото на собственост на съответния недвижим имот на [фирма]-гр.П. като купувач. Тази сделка от една страна уврежда кредитора като намалява имуществото, което служи за удовлетворение на същия, а от друга страна купувачът [фирма]-гр.П., чийто собственик на капитала и управител е Д. Я. Б.-съпруга на Т. Х. Б. е знаел за това. Решаващият състав е счел за неоснователни наведените от ответната страна доводи, че атакуваната с П. иск сделка не уврежда кредитора, тъй като върху имота има вписана ипотека в полза на трето лице, както и че длъжникът разполага с друго имущество, освен имота предмет на транслативната сделка.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които е изложил и в самата касационна жалба като основания за касиране на обжалваното решение, съгласно чл.281 т.3 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, изразяващи се в неправилно приложение на материалноправната норма на чл.135 от ЗЗД, нарушено право на защита на другия ответник и необоснованост на извода на решаващия съд за увреждащия интересите на кредитора ефект на атакувания с иска по чл.135 от ЗЗД договор. Тези оплаквания могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. ВКС няма процесуална възможност служебно да извежда релевантни за спора правни въпроси от самите оплаквания в касационната жалба, без това да е сторено от страна на самия жалбоподател, тъй като това би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед което, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1292 от 06.10.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №438/2011г
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top