4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София,10.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3890/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], Област С. срещу решение № 296 от 05.06.2013 г. по т. д. № 419/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 655 от 13.12.2012 г. по т. д. № 773/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 175 150 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 13 850 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода за погасяване на претенциите по давност, като счита, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че със завеждането на частичните искове за същото вземане, приключили с влязлото в сила осъдително решение от 17.11.2009 г. по т. д. № 370/2009г. на Пловдивски окръжен съд, е прекъсната давността само за сумите по тях, но не и за цялото вземане. Релевира изрично оплакване и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непредприемане на съответните действия по администриране, изискване и приобщаване към въззивното производство на изисканото от първата инстанция за прилагане т. д. № 370/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с оглед съобразяване на установеното по него относно основанието и размера на претенциите.
Като обуславящ допускането на касационното обжалване касаторът поставя въпроса: „Предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира ли теченето на погасителната давност за цялото вземане, при положение, че в исковата молба са посочени основанието и пълния размер на дължимата престация”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на І т. о. , както и че е от значение за точното прилагане на закона, предвид отклоняването на предложението за постановяване на тълкувателно решение по него с т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.09.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 175 150 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 13 850 лв., въззивният съд е приел, че вземанията за тези суми са погасени по давност, тъй като от възникване на основанията за тях, които са съответно – за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2005 г. и за присъждане на законна лихва за забава върху същото за периода от 01.01.2001 г. до 04.01.2006 г., до датата на завеждане на исковата молба (18.10.2011 г.) са изтекли повече от 5 години за главницата и повече от 3 години за лихвите за забава.
Решаващият състав е отчел обстоятелството, че исковите суми представляват разликата над уважените с влязлото в сила решение по т. д. № 370/2009 г. на Пловдивски окръжен съд частични искове, но е преценил за неоснователно поддържаното от ищеца становище за спиране на давността по отношение на тях по време на висящността на посоченото дело, позовавайки се на правната доктрина и на трайната съдебна практика по приложението на чл. 115, ал. 1, б.”ж” ЗД, според която спирането на давността се отнася само до спорното право, т. е. до това, с което съдът е сезиран и дължи произнасяне, а при предявен частичен иск –това е предявената част от вземането.
Освен поради погасяването им по давност, Пловдивски апелативен съд е счел, че исковете подлежат на отхвърляне и като недоказани. В тази връзка е изразено разбирането, че при предявен частичен иск сила на пресъдено нещо се формира само за предявената част от правото, което е уважено, като за разликата – вземането следва да бъде доказано, докато в случая ищецът не е ангажирал такива доказателства. Според решаващия състав, позоваването на събраните по т. д. № 370/2009 г. на Пловдивски окръжен съд доказателства е процесуално недопустимо, поради което същият не е споделил приетото от първоинстанционния съд, че предявените искове са доказани.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Безспорно, поставеният от касатора въпрос е важен за конкретното дело, но същият не е единствено обуславящ изхода му, поради което по отношение на него не е изпълнено императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от изложените мотиви, въззивният съд е приел, че исковете подлежат на отхвърляне на две самостоятелни основания – както поради това, че вземанията за процесните суми са погасени по давност, така и поради недоказаността на същите. Следователно, дори и при различно решаване на въпроса, касаещ спирането на давността за цялото вземане при предявен частичен иск, изходът по конкретното дело не би бил друг, т. е. исковете отново биха били отхвърлени.
С оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване и поради това не следва да се преценяват конкретно поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (последното е и ненадлежно заявено, доколкото се поддържа само част от него „значение за точното прилагане на закона”).
Независимо от посочения изход на делото, поради липса на изрично искане от страна на ответника, съдът не се произнася по дължимостта на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 296 от 05.06.2013 г. по т. д. № 419/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: