О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
Гр.С., 27.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.7080 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Постоянна детска ясла „Пролет”, [населено място], срещу решение №.341/9.10.14г. на Окръжен съд Кюстендил по г.д.№.409/14г. – с което решение на Районен съд Дупница от 17.05.13г. по г.д.№.2956/12г. е потвърдено, като на основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ уволнението на М. Г. Д., извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ със Заповед №.2037/30.1.12г., е отменено, тя е възстановена на длъжност „Ръководител на бюджетно звено Постоянна детска ясла Пролет” Д. и й е пресъдено 4323лв. обезщетение за периода 30.10.12г.-30.04.12г.
Ответната страна М. Г. Д. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ. Отразено е, че възпроизвеждането на нормативния текст на съответния фактически състав, който е основание за прекратяване на трудовото правоотношение, не съставлява надлежна мотивировка. Същевременно, по отношение на нито едно от нарушенията не е посочено кога е извършено – нито момент, нито период на извършване – макар, въпреки спецификата на работата, това да е било възможно. Нарушението по т.1 /назначаване на персонал – детегледачи с основно образование/ позволява посочване на конкретен момент на извършване – тъй като моментът на назначаване е ясно определен; отделно от това, видно от доказателствата, детегледачите с основно образование са били назначени преди да възникне трудовото правоотношение с ищцата – поради което подобно нарушение не може да й бъде вменено – още повече, че завишените изисквания за образование са били въведени през 2008г. Нарушението по т.2 от заповедта /преразход на фонд работна заплата/ също позволява конкретизиране на период на извършване – но от начина на описване не е ясно какъв период от време касае съответната констатацията, вкл. предвид промяната на М.. Нарушението по т.3 /нарушаване изискването чл.142 ал.2 КТ за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време/, също е неиндивидуализирано, вкл. в цитирания в заповедта протокол. За нарушението по т.4 /нарушаване разпоредбата на чл.107а т.1 КТ при назначаване на Т. Г. Й. – сестра на ищцата, за детегледачка/ отново е възможно посочване на време на извършване, тъй като касае сключване на трудов договор. Отразено е, че посочването на времето на извършване на нарушенията е необходимо както с оглед яснота у работника и служителя за какво нарушение се ангажира дсциплинарната му отговорност, така и с оглед спазването на разпоредбата на чл.194 КТ, установяваща срокове за налагане на дисциплинарни наказания. Безспорно за нарушенията по т.1 и т.4 е изтекъл едногодишния преклузивен срок /предвид съдържащите се данни в писмените доказателства/, поради което правото на работодателя да наложи за тях дисциплинарно наказание е било и погасено, а липсата на конкретика за останалите нарушения препятства формиране на извод за спазване на чл.194 КТ. При тези обстоятелства, доколкото непосочването на обективни и субективни признаци на всички нарушения не позволява съдът да осъществи по-нататъшна преценка на същите по съществото на спора, е прието, че уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са основателни.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие с практика на ВКС, като те са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. „Законосъобразна ли е заповед за налагане на дисциплинарно уволнение, когато поради спецификата на работата и констатираните нарушения са такива, че не е възможно да се посочат конкретни дати” /реш.№.946/11..01.10 по г.д.№.127/09, ІІІ ГО на ВКС, реш..№.676/12.10.10г. на ВКС по г.д.№.999/09г., ІV ГО на ВКС/ и 2. „На какво се основава изводът на съда за неконкретизираност и неиндивидуализираност на дисциплинарното нарушение при положение, че с доказателствените средства на гражданския процес е установено такова поведение на работника/служителя, че са налице данни за извършени сериозни нарушения на трудовата дисциплина?” /реш. №.62/18.02.11г. по г.д.№.966810, ІІІ ГО на ВКС, реш.946/11.01.10 по г.д.№.127/09г., ІІІ ГО на ВКС, реш. №.676/12.10.10г. на вКС п ог.д.№.999/09, ІV ГО на ВКС/.
Съгласно цитираната от касатора практика във връзка с първия изведен въпрос, когато поради спецификата и характера на извършваната работа не могат да се посочат точните дати на извършване на някои от нарушенията, не следва да се счита, че непосочването на срок /време на извършване на нарушенията/ е съществен порок. Това е така, защото в този случай правата на работника не са нарушени и за него е ясно за какво точно му е наложено наказанието. Разглежданата хипотеза не е такава и въпросът съдържа условие, което не е налице. В случая въззивният съд не е приел, че макар поради спецификата на работата да не е възможно да се посочат конкретни дати на нарушенията, заповедта за уволнение е незаконосъобразна с оглед изискванията на чл.195 КТ. Напротив, изрично е посочил, че се касае за нарушения, по отношение на които извършването им би могло да бъде определено по време и период – поради това и е приел, че липсата на надлежна конкретизация води до незаконосъобразност. При тези обстоятелства съдът не е процедирал в нарушение, а в съответствие с установената задължителна практика. Предвид изложеното и доколкото не се касае и за неясна или противоречива разпоредба, по която липсва практика или наличната се нуждае от осъвременяване, не е налице както хипотеза на чл.288 ал.1 т.1 ГПК, така и на чл.288 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият поставен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведения от касатора въпрос не е свързан с решаващата воля на съда. Същевременно, той е отправен към касационната инстанция и касае конкретните факти по делото, конкретната преценка на съда за това на какво се основава извода му за неконкретизираност и недоказаност на дисциплинарните нарушения. Този въпрос не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата по делото при решаване на спора по същество. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.341/9.10.14г. на Окръжен съд Кюстендил по г.д.№.409/14г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: