О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 05.04.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1133 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. „Св. К. О.“ (за краткост „СУ“), представлявано от ректора проф. дфн А. Г., чрез старши юрисконсулт Г. К., срещу въззивно решение № 8677/18.12.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 7255/2015 г.
Жалбоподателят СУ „Св. К. О.“ твърди, че въззивното решение е „необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон“. По същество оплакването е за неправилност поради необоснованост в изводите на съда, че работодателят противоправно не е допуснал възстановения работник на работа и, че той е претърпял вреда – чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК.
Насрещната страна С. И. В., чрез адвокат К. М. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – изложението не отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е правилно. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд в обжалваната му част, е осъдил Софийския университет да заплати на С. И. В., на основание чл. 225, ал. 3 КТ, сума в размер на 8 849.60 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа, на която е възстановен с влязло в сила решение по гр.д. 5060/2006 г., по описа на Софийски районен съд, за периода от 06.04.2012 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2013 г. до окончателното погасяване на задължението. За да направи този извод, Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че с влязло в сила решение било отменено незаконното уволнение на С. И. В., който бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „научен сътрудник I степен“ във философския факултет на СУ – лаборатория политически мениджмънт. Възстановеният служител е изпълнил условието по чл. 345, ал. 1 КТ, като се е явил на работа в законовия двуседмичен срок, считано от уведомяването му. Работодателят СУ предложил на В. да заеме длъжността „научен сътрудник I степен“ във философския факултет – филиална библиотека, която била различна от тази, на която бил възстановен. Служителят е отказал да приеме предложената му друга длъжност. В тази връзка, въззивният съд счел, че работодателят не се е освободил от отговорността по чл. 225, ал. 3 КТ, а точно напротив – С. И. В. бил лишен от правото да полага труд и да получава трудово възнаграждение, поради което последният следвало да бъде обезщетен. В тази хипотеза, увреждането на работника е от неполучаване на трудово възнаграждение през периода на недопускане до работа, като законодателят е определил обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за длъжността за посочения период, което в случая е в размер на чл. 225, ал. 3 КТ е основателен и доказан за сумата от 8 849.60 лева.
Съдържанието на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК преповтаря това на касационната жалба. Основните доводи на касатора са във връзка с липсата на доказателства относно противоправното недопускане до работа на възстановения служител и наличието на претърпяна вреда или пропусната полза.
В изложението към касационната жалба не е изведен какъвто и да е материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд и решаването на който да е от значение за постановения краен резултат. К. съд е в невъзможност да уточни или преформулира подобен въпрос от съдържанието на изложението и от напълно идентичната касационна жалба.
Няма и фактически твърдения за обстоятелства, имащи отношение към допълнителните основания, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, нито посочване или представяне на доказателства във връзка с това.
В заключение, не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът следва да заплати сторените от насрещната страна съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 8677/18.12.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 7255/2015 г.
ОСЪЖДА С… „Св. К. О.“ да заплати на С. И. В. сумата в размер на 1000 (хиляда), сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: