О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№335
София..19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 322/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” ООД, със седалище гр. Л., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 25 от 09.02.2009 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 412/13.10.2008 г. по т.д. № 644/2008 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на подадената от касатора молба за обявяване неплатежоспособността, обявяване началната й дата и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ф” ООД, гр. В..
Касаторът поддържа, че са налице основания за касационно обжалване на решението по чл.281, т.3 ГПК. В жалбата и направените допълнителни уточнение към нея се счита, че задължението на ответното дружество, произтичащо от търговска сделка, е доказано и потвърдено в приключилия съдебен процес в Обедениненото Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, като е издаден сертификат за европейско изпълнително основание за безспорно вземане. По молба на касатора и на основание чл.624 ГПК е издаден изпълнителен лист за сумата 62 568.28 британски лири и 5 264.14 британски лири – разноски по делото. Касаторът твърди, че са налице всички материалноправни предпоставки за обявяване неплатежоспособността на ТД – ответник и неправилно не са зачетени изцяло доказателствата, на които се е позовал и които са послужили за издаване на европейско основание за принудително изпълнение.
Ответникът по касация „Ф” ООД, гр. В., представляван от управителя Ю. М. Вълкова, счита жалбата за недопустима, а по същество – за неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, въззивната инстанция е счела за недоказана една от материалноправните предпоставки, релевантни за неплатежоспособността по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, а именно, че вземането към ответното дружество произтича от търговска сделка. По отношение на представените доказателства за издаден от българския съд изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане /Приложение ІІІ от Регламент/ЕО/805/2994, апелативният съдебен състав е изложил съображения, че това сочи само качеството на страните – търговци и размера на паричното вземане. След като е проведена процедурата по чл. 624 ГПК/ по приложеното гр.д. № 655/2007 г. пред ОС – Варна/ и съгласно цитираният Регламент, изпълнителният лист е редовно изпълнително основание, въз основа на което се допуска изпълнение на чуждестранно решение и чрез него кредиторът може да се удовлетвори чрез индивидуално принудително изпълнение, но то не е достатъчно доказателство в производството по несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
Макар и да не е посочен изрично същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на делото, той се извежда от твърденията в жалбата и последващите уточнителни молби/жалби/. Същественият процесуалноправен въпрос следва да се формулира по следния начин: доколко удостовереният като европейско основание за принудително изпълнение публичен документ за вземане по смисъла на чл.4, § 2 от Регламент /ЕО/ 805/2004, след провеждане и на процедурата по чл.624 ГПК, съставлява достатъчно доказателствено средство за установяване не само размера на изискуемото парично вземане, но и естеството на вземането, а в конкретния случай – дали вземането произтича от търговска сделка. Произнасянето по този въпрос от ВКС е наложително поради липса на установена съдебна практика по приложението на Регламент /ЕО/ 805/2004 предвид понятието „безспорни вземания”, обхвата на Регламента и различните видове Сертификати за Европейско изпълнително основание по анексите към Регламента. Касае се за нови, директно приложими разпоредби на общностното право, поради което произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 25 от 09.02.2009 г. по в.т.д. № 498/2008 г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора А. Е. А. С. /Великобритания ООД, със седалище в гр. Л., със съдебен адрес: гр. В., ул.”Д” 65, ап.22 – а. С, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.00 /сто двадесет и пет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2, във връзка с чл.25 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: