О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 12.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№7606/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№116703/22.10.2013 г., подадена от адв. Р. И. – процесуален представител на ищеца Р. Д. Д. от [населено място], против въззивно `решение от 28.5.2013 г. по гр.д.№1269/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ВО, ІІ-А състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-78-287/06.12.2012 г. по гр.д.№43192/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 78 състав, с което са отхвърлени предявените от Р. Д. Д. от [населено място] против А. “М.” – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.12 КТ е законосъобразно, тъй като по безспорен начин е доказано визираното основание за прекратяване на трудовия договор, а именно че ищецът е заемал длъжността “старши митнически специалист”, в сектор “Мобилни групи и оперативен контрол”, отдел “Митническо разследване, М. С.” която длъжност е определена с § 9, т.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Съдът е стигнал до извод, че извършената трансформация на длъжността, заемана от ищеца и новосъздадената длъжност “инспектор”, макар и със запазване на трудовите функции е извършена нормативно по силата на визирани по-горе параграф, като е въпрос на нормативна целесъобразност, предоставена на органите на изпълнително –разпоредителната власт и е извън правосъден контрол. Не са зачетени доводите на ищеца за неизвършен от работодателя подбор, както и относно преназначаването изборно на някои служители на длъжността “инспектор”, както и за нарушение на чл.130 и чл.130а КТ.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, тъй като от значение за точното прилагане закона и за развитие на правото е въпросът въпроса правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на А. “М.” по прилагането на ПМС №129/26.6.2012 г. за привеждане на поверената му администрация в съответствие с новите изисквания на К., като на служителите по трудово правоотношение , заемащи длъжности, определени за заемане от държавен служител не са информирани за предстоящите промени и не им предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение и в случая задължен ли е работодателят да приложи чл.329 КТ, след като в ПМС №129/2012 г. засяга и служителите по трудово правоотношение.
Като друг важен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се сочи въпрос относно упражненото право на уволнение по чл.325, т.12 КТ определени ли са в § 9 ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, изброените длъжности за заемане от държавен служител, след като тези длъжности са заличени за заемане от държавен служител в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание. Поставя се и въпрос дали правилно е упражнено правото на уволнение по чл.325, т.12 КТ след като съществува определено несъответствие между двете длъжности и съгласно наредбата за прилагане К., която приповтаря Наредбата на ЕКДА, както и дали заповедта е законосъобразна с оглед разпоредбите на чл.8 и чл.7в КТ.
Поставя се и въпрос относно непредставянето на писмен отговор по чл.131 ГПК в срок и на писмени доказателства, както и липсата на възражения.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. “М.” – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въззивната инстанция е разрешила поставените от касационния жалбоподател правни въпроси, свързани с основанието, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение между страните по спора, в съответствие с константната задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 268/21.11.2011 г. по гр.д. № 1414/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 530/29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС (представено и от касационния жалбоподател), решение № 232/22.03.2010 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о.. на ВКС (също представено от касационния жалбоподател), решение № 405/28.06.2010 г. по гр.д. № 773/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 117/23.04.2012 г. по гр.д. № 967/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 110/09.06.2011 г. по гр.д. № 329/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др. Визираната практика приема, че за законосъобразността на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е достатъчно да е налице условието съответната длъжност, заемана по трудовото правоотношение, с административен акт на компетентния за това орган или с нормативен акт да е определена за заемане от държавен служител – по служебно правоотношение. В съответствие с тази трайно установена, задължителна за него практика и при точно приложение на материалния закон, и конкретно – на § 9, ал. 1 от ПЗР на НПКДА, въззивният съд е приел в случая, че длъжностите, визирани в тази правна норма, заемани по трудовото правоотношение, между които и процесната, заемана от касационния жалбоподател-ищец, длъжност „старши митнически специалист”, предвид и новото щатно разписание на ответната агенция, са били трансформирани като функции, които са продължили да съществуват – в рамките на длъжност, която е определена за заемане по служебно правоотношение, с което фактическият състав на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е бил осъществен. Също в съответствие с константната практика на ВКС по прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 12 и чл. 329 от КТ и при точно приложение на тези материалноправни норми, Градският съд е приел, че фактическият състав на посоченото основание за уволнение не включва други елементи, освен определянето на длъжността за заемане от държавен служител, както и че при това основание за уволнение извършването на подбор по чл. 329 от КТ не намира приложение.
Поставеният процесуалноправен въпрос относно непредставянето на писмен отговор по чл.131 ГПК не е поставен за разглеждане пред въззивната инстанция и същата не е формирала изводи относно това твърдение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.5.2013 г. по гр.д.№1269/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ВО, ІІ-А състав, по касационна жалба, вх.№ 116703/22.10.2013 г., подадена от адв. Р. И. – процесуален представител на ищеца Р. Д. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: