О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 336/14.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдията С. частно гражданско дело № 471/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б. Р. срещу определение № 952/ 24.03.2011 г. по в.гр.д.№ 35/11 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното определение въззивният съд на основание чл.248 ГПК е изменил постановеното от него решение № 129/ 15.02.2011 г. по в.гр.д.№ 35/11 г. в частта за разноските, като е намалил от 780 лв. на 390 лв. присъдените в тежест на жалбоподателя разноски за въззивното производство, и е отказал да намали тези за първоинстанционното производство. Поддържа се, че в последната си част обжалваното определение е неправилно, поради което се иска неговото изменяване, като на основание чл.78, ал.8 във връзка с ал.5 ГПК присъдените от първоинстанционния съд в полза на [фирма] разноски за юрисконсулт бъдат намалени до минималните размери, предвидени в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба- [фирма]- [населено място] е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с който моли същата да бъде отхвърлена, като поддържа, че присъдените за първоинстанционното производство разноски за юрисконсулт са определени в минималния допустим размер и с оглед на това не могат да бъдат намалени поради прекомерност.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 ГПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В тази смисъл процесуалният закон установява инстанционно разглеждане на претенцията за разноски, а оттук- и принципа, заложен в чл.248 ГПК, според който искането за изменение на решението в частта за разноските ангажира компетентността на съответната инстанция, която ги е присъдила. Производството по чл.248 ГПК е уредено независимо и паралелно с това на въззивното обжалване- предвидено е изрично, че срокът за подаване на молба за изменение на решението в частта за разноските съвпада с този за подаване на частна жалба, а постановеното определение може да се обжалва по реда, по който се атакува съответното решение. В контекста на изложеното законосъобразен е изводът на Варненския окръжен съд, поставен в основата на обжалваното определение, според който въз основа на подадената от ищеца на 01.03.2011 г. молба въззивният съд може да измени само собственото си решение в частта за разноските, но не и решението на първоинстанционния съд, който е следвало да бъде сезиран отделно по реда и в срока на чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл актът на въззивната инстанция се явява правилен и не са налице предпоставките за неговото изменение. За пълнота следва да се посочи, че разноските за юрисконсулт, присъдени от Варненския районен съд в полза на [фирма] /780 лв./, са в минималния размер, предвиден в чл.7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която минималните възнаграждения в случая са, както следва: 240 лв. за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ /чл.7, ал.1, т.1/, и 555,04 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 КТ /чл.7, ал.2, т.3/. Следователно, правото да се иска намаляване на присъденото възнаграждение не може да бъде успешно упражнено, тъй като разноските не могат да бъдат по-малки от минимално определения размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, който препраща към приетата от Висшия адвокатски съвет наредба по този въпрос /чл.78, ал.5 ГПК/.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 952/ 24.03.2011 г. по в.гр.д.№ 35/11 г. на Варненския окръжен съд..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: