6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 336
гр. София, 14.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 3464 по описа за 2017 година.
Производството е по § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД ГПК/, вр. чл. 288 ГПК.
Държавна агенция /ДА/ „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 216 от 07.06.2017 г. по гр. дело № 310/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът С. А. С. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от неблагоприятния за касатора правен резултат, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Предмет на производството по чл. 288 ГПК е цитираното въззивно решение, с което състав на Окръжен съд – Велико Търново е потвърдил решение № 152 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 1940/2016 г. на Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав и е присъдил разноски в размер на сумата 1300 лв. в полза на ответника по исковете С. А. С.. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск, предявен от касатора против ответника по касация с правно основание чл. 101, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за заплащане на сумата 12506.84 лв., частичен иск за липси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и е отхвърлен иск, предявен от същият ищец против същият ответник за сумата 2829.36 лв., мораторна лихва за периода от 24.04.2014 г. до 19.07.2016 г., като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на сумата 1360 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакцията преди изменението, обнародвана ДВ, бр. 47/2009 г., приложима, предвид датата на подаване на жалбата, с оглед § 74 ПЗР на ЗИД ГПК /, чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /същата редакция/ и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не са поставени въпроси. Този извод произтича от следните съображения:
По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в посочената редакция, касаторът цитира въпрос, по който се е произнесъл ВКС с определение № 1276 от 11.09.2009 г. по гр. дело № 872/2009 г. на състав на ІV г.о., а именно „кога поведението на служителя, които е материално – отговорното лице, причинил щети на работодателя, съставлява груба небрежност“. Цитирани са още и мотиви, съдържащи се в определението, с които съставът на ВКС след изложение на приетата в съдебната практика дефиниция на понятието за небрежност в гражданското право е извел съображение за съответствие на изводите на въззивния съд с практиката на съда. Във връзка със същото основание жалбоподателят е посочил, позовавайки се на решение по гр. дело № 1511/2003 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, че в конкретния случай работодателят можел да не извърши компенсация, тъй като нямало причинно – следствена връзка между установената липса и намерените излишъци в склада, но въпреки това той направил компенсация на липсващите стоково – материални ценности /СМЦ/ с наличните излишъци намалил липсата, като „абсолютна стойност“, респективно намалил значително сумата, за която трябвало да се ангажира отговорността на материално – отговорното лице /МОЛ/. Цитирането на въпрос, по който се е произнесъл касационният съд не съставлява поставяне на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разгледаният в акта на ВКС въпрос има значение единствено при преценка за идентичност на съдържанието му с разгледания от настоящия въззивен съд и поставен от касатора правен въпрос. Затова в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят трябва да изведе правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и с разрешаването на който е обусловен изхода на делото. В случая в изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /споменатата редакция/, това не е направено, както спрямо цитираното определение на ВКС, така и по отношение на решение по гр. дело № 1511/2003 г. на състав на ІV г.о. Не е съобразено от ищеца, сега касатор, че ВКС, съгласно приетите разрешения в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не извежда служебно правните въпроси, съставляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /в посочената редакция/, а липсата им съгласно тълкувателните изводи на ОСГКТК на ВКС в ТР № 1 от 19.02.2010 г., т. 1 е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Необходимо е да се посочи, че позоваването на определението по гр. дело № 872/2009 г. на състав на ІV г.о на ВКС е правно несъстоятелно, освен поради изложеното още и предвид естеството на съдебния акт – определение по чл. 288 ГПК, което не формира съдебна практика. Позоваването на цитираното касационно решение е също така правно несъстоятелно, както поради липсата на общи предпоставки за допускане на касационен контрол, така и поради необосноваването на отклонение на въззивния съд от приетите в акта разрешения. Не е съобразена и квалификацията на допълнителното основание, формирано от същото решение на ВКС, постановено по реда на ГПК -1952 г., отм., чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обективиращо казуална, а не задължителна съдебна практика. При тези обстоятелства следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 47/2009 г. също така липсват правни въпроси, които касаторът е задължен да формулира, като ги изведе от решаващите мотиви на въззивния съд. Приетите в мотивите на решение по гр. дело № 1085/2009 г. на Плевенски окръжен съд съображения за хипотезата на освобождаване от отговорност на МОЛ касаторът съпоставя с обстоятелството по настоящото дело, че МОЛ отразило в декларациите, че няма неописани ценности и всички стоки се намират на негово отговорно пазене, а инвентаризационните описи за резултатите били подписани от него с отбелязване, че няма претенции към комисията. Приетите в мотивите на решение по гр. дело № 435/2012 г. на Плевенски окръжен съд съображения за определянето на липсата, като понятие касаторът е свързал с довод за необоснованост на изводите на въззивния съд за недоказването на липсата по спора. По – нататък страната се позовава на решение по гр. дело № 1212/2001 г. на Софийски градски съд и по – конкретно на приетото в мотивите съображение, че липсата предполага вина на МОЛ и същото следва да установи, че не е причинило виновно щетата. Доводите на жалбоподателя, изложени по – горе засягат оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не могат да се релевират основания за допускане на касационен контрол. Настоящата инстанция приема, че и по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в споменатата редакция, не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради липсата на общи и допълнителни основания по разпоредбата. Не е съобразено от страната, обжалвала въззивното решение, че актовете, за които няма данни да са влезли в сила, каквото е решението по гр. дело № 1212/2001 г. на СГС не формират съдебна практика.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също така не са поставени правни въпроси, които да формират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /в посочената редакция/. Във въззивното решение е прието, че искът по чл. 101, ал. 1 ЗДСл се характеризира с определен фактически състав, включващ доказването на определени обстоятелства, а именно: качеството държавен служител за ответника, което следва да се установи от ищеца; поверяването на СМЦ на ответника, за които последният носи материална отговорност, факт чието доказване също така е в тежест на ищеца; констатирането на липса през периода, на управление на процесното имущество от ответника, настъпили вреди за държавата в определен размер, обстоятелство установяването, на което се възлага на ищеца; причиняване на вредите при конкретна форма на вината – умисъл или небрежност; оборване на презумпцията за причиняване на липсата от МОЛ, което следва да докаже, че не е причинило щетата или, че не е причинило щетата виновно. В мотивите на въззивното решение въз основа на доказателствата – писмени доказателства, свидетелски показания, съдебно – счетоводна експертиза са направени изводи за недоказване на липсата, поради дискредитиране на констатациите на комисията, вследствие на неспазване на вътрешните правила за реда за провеждане на инвентаризацията в хипотезата на невъзможност на МОЛ да участва в нея /ответникът по исковете е бил в продължителен отпуск, поради временна нетрудоспособност/. В мотивите на въззивното решение е анализиран чл. 10, ал. 1 от Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризации в ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ и е изяснен точния смисъл на нормата, който според състава се свежда до извършване на инвентаризацията в присъствието на упълномощен представител на МОЛ /С. С./, а при отсъствие на такъв, в присъствието на представител на местната власт или назначена за целта комисия, която да го представлява. Прието е още, че в конкретния случай поради невъзможност за ответника да присъства, вследствие заболяването му, е следвало да бъде назначена комисия, която да охранява интересите му, но установеният ред не е бил спазен, тъй като една и съща комисия е осъществила представителството на МОЛ и инвентаризацията. Друг решаващ мотив, с оглед на който въззивния съд е постановил решението си за отхвърляне на исковете е установеното различие в счетоводните записвания, в паспортите на някои инструменти, в наличностите, както и извода, че при предходната инвентаризация наборите от инструменти не са били проверявани инструмент по инструмент, а като комплекти, при което не са били установени излишъци Окръжният съд въз основа на приетата в съдебната практика дефиниция на понятието за липса, като недостиг от неустановен произход е констатирал, че има данни, от които може да се изясни произхода на недостига в процесния склад – същият се е получил от разлики в начина на извършване на инвентаризациите пред 2002 г. и 2013 г., тяхното времетраене и съхраняване на имущество, което е бракувано. Изразено е разбирането, че причината за липси и излишъци може да произтича от неточно отразяване на материалите при предходната инвентаризация, което обуславя извод за недоказване твърдението за вреди на държавата, проявяващи се в липси на имущество в претендирания размер. По изложените по – горе правни разрешения касаторът не е поставил въпроси, които да формират общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /посочената редакция/. В изложението, поддържано на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК същият е посочил, че „Настоящият казус представлява съществен материално правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1., т. 3, предл. 1 –во от ГПК, който е основополагащ правен въпрос, защото касае приложимостта и тълкуването на основни правни институти, точното и съответстващо тълкуване на волята на законодателя, касае приложимостта на съдебната намеса в решаване спора по подобни казуси между страните въобще и е от съществено значение за крайния изход от спора между страните“. Както се вижда от цитата не е формулиран правен въпрос, по който се е произнесъл окръжния съд. Казусът като цяло не е правен въпрос, характеристиките на правния въпрос, изведени от тълкуването на чл. 280, ал. 1 ГПК /посочената редакция/ са точно изяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, но не са съобразени от касатора, съответно в изложението не са формулирани правни въпроси. Твърденията за последиците от неправилното приложение на закона и общите доводи за необходимостта от точното приложение на закона, с които е запълнено съдържанието на изложението, вместо с мотивиране на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не обосновават наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол. Мотивирането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез поставяне на правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и обосноваване на необходимостта от промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или промяната й, поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на формирана съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, когато са непълни, неясни или противоречиви, не е извършено с представеното изложение. Следователно не са налице визираните в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставки.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящият си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 07.06.2017 година по гр. дело № 310/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: