О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 21.04.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. Маргарита Соколова
Гълъбина Г.
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1767/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат Б като пълномощник на Л. Д. М. и Н. Д. М., срещу въззивното решение от 30.05.2009 г. по гр. д. № 948/04 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 11.12.2003 г. по гр. д. № 13930/02 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на касаторите, че Г. С. Г. , починал на 05.04.1979 г., е бил собственик по съдебна делба по гр. д. № 3249/1956 г. на Софийския народен съд, Б. район, 8-ми уч., на част с площ 962 кв. м. от внесената в образуваното през 1958 г. в с. С., ливада в местността “Г”, землище С. , цялата с площ 2.000 дка, и са присъдени 230.88 лева разноски в полза на ищците. По отношение на предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците М. Б. С., Г. С. Г., М. С. И. и П. Г. Х. В. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел за установено, че общият наследодател на ищците Г. Г. е бил собственик към внасянето в ТКЗС /масовизацията/ през 1958 г. на ливада с площ 2.000 дка, за част от която от 962 кв. м. между страните е налице спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент. По противопоставените от ответниците права, произхождащи от замяна от ТПС-комисия, съдът приел, че доказателствената сила на констативния нотариален акт № 92 от 21.01.1959 г. е оборена по делото, предвид непредставянето от страната, която носи доказателствената тежест, на протокола за замяна № 2 от 22.10.1958 г. Затова приел за недоказано праводателят на ответниците Д. М. към 1958 г. валидно да е придобил спорния имот, с който впоследствие извършил разпореждане в полза на ответниците чрез дарение с н. а. № 47 от 21.07.1982 г. Застрояването както с паянтова едноетажна жилищна сграда, съществувала преди 1989 г., така и с масивната жилищна сграда от 64 кв. м., на етаж и полуетаж в подпокривното пространство, е без строителни книжа, т. е. не е законно извършено. По тези съображения заключил, че замяната не може да остане в сила съобразно чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и предявеният иск е основателен и доказан.
С оглед данните по делото и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по определящия изхода на спора въпрос за доказателствената сила на констативен нотариален акт по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, съставен след като правото на собственост е установено с надлежни писмени доказателства пред нотариуса, който е разрешен в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.05.2009 г. по гр. д. № 948/04 г. на Софийския градски съд в частта по уважения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за касационно обжалване в размер на 80 /осемдесет лв./ лева в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: