О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 337/01.06.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1793 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2241/ 18.11.2015 г. по гр. д. № 1835/ 2015 г, с което Софийски апелативен съд, като потвърждава решение № 19 544/ 23.12.2014 г. по гр. д. № 11 178/ 2012 г. на Софийски градски съд, отхвърля исковете да признае за установено по отношение на Б. (Б.), че на основание чл. 2 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и други закони, наследствено правоприемство и частно правоприемство от договор по н. а. № 104/ 21.05.2007 г. Й. Д. Й., А. Д. Д., Л. В. Д., Е. И. Д., П. И. Д., М. М. Д. и [фирма] са собствениците на реална част от един поземлен имот в [населено място].
Решението се обжалва от ищците с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. Следва ли да се приеме, че правото на собственост върху недвижим имот е придобито на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, ако не е бил спазен редът на чл. 15 и сл. от Правилника за държавните имоти (отм) и чл. 94 и сл. от Наредбата за държавните имоти (отм.) за предаване от българската държава на имота за стопанисване и управление на Б.?
2. Следва ли да се приеме, че правото на собственост върху недвижим имот е придобито на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, ако имотът е отреден със заповед по реда на чл. 32 ЗТСУ (отм.) за съвместно управление и стопанисване от Б. и от друг правен субект, без да са посочени реалните части от имота, които всеки субект е следвало да управлява и стопанисва?
3. Има ли материалноправна пречка за реституция по чл. 2 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони, ако след отчуждаването имотът е бил включен в по-голям парцел в режим на комплексно застрояване, но е останал незастроен и незасегнат от извършеното „фактическо строителство“ и не е обслужваща или функционално свързана площ към никоя от сградите и съоръженията в комплекса, но отговаря на изискванията за самостоятелен парцел по ЗТСУ (отм.)? и При тази хипотеза намират ли приложение задължителните указания в ТР № 1/ 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/ 1994 г. на ОСГК на ВС?
4. Има ли материалноправна пречка за реституиране на правото на собственост по чл. 2 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони, ако комплексното застрояване е предвидено в заповед, издадена през 2000 г, след заявяването на имота за възстановяване пред органа по чл. 4 ЗВСОНИ по ЗТСУ?
5. Приложима ли е практиката на ВКС по тълкуване на понятието „комплексно застрояване“ в приложението на чл. 10 и чл. 10б ЗСПЗЗ и разрешенията относно възможността за реституиране на незастроената част по ЗСПЗЗ при спор за реституция на права по ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони?
6. С помощта на какви доказателствени средства е допустимо да се установи изпълнение на мероприятие „комплексно застрояване“, предвидено по регулационен и застроителен план – съгласно предвиждането по плана, съгласно одобрените строителни книжа или чрез оглед?
7. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви защо приема едните от свидетелските показания за относими и установяващи релевантните за спора факти, а изключва други?
Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, като извеждат допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество искат решението да бъде отменено, като се оплакват, че е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 10, ал. 2 ЗБАН и чл. 2 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. закони,) и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендират разноски.
Ответникът Б., ответник и по касация не намира повдигнатите от касаторите въпроси да са с претендираното значение. По същество възразява, че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбите са с допустим предмет. Решението е по гражданско дело по спор за право на собственост върху недвижим имот, а цената на активно субективно съединените искове е изключен от закона критерий за възникване на правото на касационно обжалване (чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). Подадени са от легитимирани страни – ищците по отхвърлените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби, но въпросите, които касаторът повдига, не обуславят въззивното решение. Съображенията за това са следните:
Придобивният способ, който касаторите са въвели с исковете в защита на своята собственост, е реституция по чл. 2 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и други закони поради конститутивното действие на влязло в сила решение за отмяната на заповед за отчуждаване на кмета на СО и възстановяване на правата върху реална част от един имот в София. Физическите лица са се позовавали на наследствено правоприемство от бившите собственици на имота, а дружеството – на частно от един от наследниците.
Ответникът по касация е оспорил исковете с възражението, че на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН той е собственикът на имота, а влязлото в сила съдебно решение е постановено при наличието на материалноправни пречки за възстановяване на претендираното право на собственост – реституиран е имот, който към влизане в сила на ЗВСВОНИ по ЗТСУ е собственост на Б., а не държавна.
Разрешавайки спора по същество, въззивният съд е съобразил, че влязлото в сила решение не поражда действие за ответника по касация, тъй като законът не допуска неговото участие в административното производство по възстановяване на правото на собственост по чл. 2 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони, включително в съдебната му фаза. В тази част обжалваното решение съответства на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК е и съобразено с практиката на ВКС. В своите решения ВКС приема, че съгласно чл. 1 ЗБАН Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена, а чл. 10, ал. 2 ЗБАН урежда трансформация на правото на стопанисване и управление върху предоставеното от държавата имущество в право на собственост на Б. (№ 1389/ 01.12.2008 г. по гр. д. № 6484/ 2007 г. на ВКС, V-то ГО и № 69/ 03.07.2014 г. по гр. д. № 7512/ 2013 г. на ВКС, ГК, II-ро ГО, второто – по реда на чл. 290 – 293 ГПК). Това означава, че: 1) българската държава, но не и Б. е обвързана от влязлото в сила решение за отмяна на отчуждаването по ЗПИНМ (отм) и 2) Б. разполага с възражения за незаконосъобразност на влязлото в сила решение за отмяна на отчуждаването по ЗПИНМ (отм).
След това въззивният съд е намерил, че спорът за собственост е концентриран в две ядра. Първото, дали към влизане в сила на чл. 10, ал. 2 имотът, бивша собственост на праводателите на касаторите е предоставен от българската държава по надлежния ред в стопанисване и управление на Б.. Второто, има ли започнало фактическо строителство върху отчуждения имот, засяга ли го и в каква степен.
В съответствие с практиката на ВКС са изложените от въззивния съд мотиви по първото ядро на спора. С решението по чл. 290 ГПК ВКС приема, че предвиденото в чл. 10, ал. 2 ЗБАН транслиране на собственост – от държавата към Б., – не изисква нарочна процедура, но вещноправният ефект на закона настъпва по отношение на онова имущество, което държавата е предоставила по надлежния ред за стопанисване и управление на Б. или нейно звено. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че със заповед № 1268/ 11.03.1952 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 29 ЗПИНМ е изменена регулацията на квартала, в който попада имота и със заповедта той е предоставен на Б.. Съобразил е, че като последица от непосредственото отчуждително действие на измененията в плана имотът е станал държавна собственост, а заповедта от 1952 г. представлява актът, който по надлежния ред предоставя спорният имот в стопанисване и управление на Б.. Зачетена е доказателствената сила на А. № 2534/ 17.05.1954 г.. В. съд е съобразил и следващото изменение на регулационния план със заповед № 445/ 06.08.1974 г, според което този имот и съседния са слети в общ и са отредени за Комитет за наука, технически прогрес и висше образование и за Б.. Така е направил извода, че към влизане в сила на чл. 10, ал. 2 ЗБАН процесният имот попада върху имот, който със заповедите от 1952 г. и от 1974 г. за изменение на регулационния план са предоставени по надлежния ред за стопанисване и управление на Б..
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че така развитите мотиви са били достатъчни, за да обосноват крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. Те са по осъществяването на фактическия състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, съответстват на практиката на ВКС в приложението на разпоредбата и изключват легитимацията на касаторите като собственици на имота. Според тези мотиви, към влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е придобит от ответника по касация, той е собственост на Б., а не на българската държава и това го изключва от предметния обхват на ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира също така, че за тази група мотиви първите два (материалноправни) въпроса, които касаторът повдига, са без значение. Първият – поради това, че имотът е предоставен в стопанисване и управление на Б. преди П. (отм.) и Н. (отм.) да станат част от действащото ни обективно право. Вторият – поради това, че въззивният съд в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 2 ЗБАН и практиката на ВКС е приел за релевантно обстоятелството, че и със заповедта за следващото отчуждаването на имота по ЗПИНМ (отм) изменение на регулационния план имотът продължава да е предоставен в стопанисване и управление на Б.. Това е достатъчно, за да настъпи трансформация на правото на собственост, предвидена в чл. 10, ал. 2 ЗБАН.
Останалите въпроси, които касаторите повдигат, са по мотивите, които въззивният съд развива по второто ядро на спора – има ли започнало фактическо строителство, засяга ли то и в каква степен процесния имот. Настоящият състав на Върховния касационен съд ги намира излишни. Те са по материалноправните предпоставки, визирани в чл. 2, вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони. С оглед трансформацията на правото на собственост, която въззивният съд е приел за настъпила според фактическия състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, той е следвало да съобрази, че имотът не попада в приложното поле на реституционния закон и е ненужно да обсъжда неговите предпоставки. На второ място, липсата на повдигнати от касаторите въпроси, които са обуславящи за развитите мотиви и по двете ядра на спора, изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят сумата 3 887. 25 лв. – възнаграждение за представителството на ответника по касация пред настоящата инстанция, определено в размера по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отговорността за разноските по делото е гражданска деликтна. По аргумент от чл. 53 ЗЗД касаторите следва да я понесат солидарно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2241/ 18.11.2015 г. по гр. д. № 1835/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Й. Д. Й., А. Д. Д., Л. В. Д., Е. И. Д., П. И. Д., М. М. Д. и [фирма] да заплатят солидарно на Б. сумата 3 887. 25 лв. – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.