О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 12.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7611/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11427/24.10.2013 г., подадена от Б. С. – прокурор от А. п. – С., представляващ ответника по исковата молба П. на Република България, против въззивно решение №1833/10.10.2013 г. по гр.д.№2016/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 7-ми състав.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.2, хипотеза 1 ЗОДОВ, поради което с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД на ищеца се следва обезщетение в размер на 12000 лева. При определяне на обезщетението въззивната инстанция е взела предвид възрастта на ищцата в периода на през периода на неоснователното преследване, личността й – останала без подкрепата на съпруг и която може да разчита единствено на собствените си сили и възможности в посрещането на житейските несгоди; изцяло ангажирана с грижите по отглеждането и възпитанието на детето си; неосъждана, коректна и отговорна; тежкото й материално положение, допълнително затруднено от определената парична гаранция от 5000 лева; вида и тежестта на инкриминираното деяние; продължителността на воденото спрямо нея наказателно производство; бездействието при събирането на доказателства по производството и др. Освен това при определяне размера на обезщетението са взети предвид необоснованото ангажиране с участие в съдебната фаза на наказателния процес, включително и задържане под стража в периода от 20-29 декември 2005 г., както отражението на всичко изложено върху нейната психика, което й е причинило чувство на обреченост и безперспективност, поради неприключване на производството в разумен срок, и др., които са довели до засягане на личния и семеен живот на ищцата.
В изложението се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба А. Г. А. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1833/10.10.2013 г. по гр.д.№2016/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 7-ми състав, по касационна жалба, вх.№11427/24.10.2013 г., подадена от Б. С. – прокурор от А. п. – С., представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: