3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
[населено място], 17.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 4780 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. П. чрез пълномощника адв. Т. срещу определение № 1927 от 31.01.2013г. на Софийски градски съд постановено по ч.гр.д.№ 14 976/2012г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 48 състав за връщане на исковата молба по гр.д. № 16 636/2011г.
В частната жалба се поддържа, че определението е постановено при грубо погазване на процесуалния закон, без съобразяване на предходно отменително определение на СГС, с което на първата инстанция са дадени задължителни указания. Обръща се внимание, че друг състав на районния съд е намерил искът за нищожност на съдебното решение за допустим, поради което не може 48 състав да връща исковата молба по този иск.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се сочи, че определението влиза в приложното поле на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване указанията на горестоящия съд. Поставя се въпроса може ли да бъде върната искова молба, която отговаря на чл.127 и 128 ГПК и по която е насрочено открито съдебно заседание.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. №16636/2011г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на частната жалбоподателка против Б. Е. В.. Изложени са редица фактически обстоятелства, свързани с приключил съдебен процес по чл. 87, ал.3 ЗЗД между Л. П. – майка на ищцата и неин праводател по договор за покупко-продажба на апартамент и Е. В. – наследодател на ответника, както и за висящ иск по чл. 108 ЗС между настоящите страни. Поискано е прогласяване нищожността на процесуалните действия по гр.д. № 8808/96г. на СРС, 43 състав, извършени от адв. Д. след смъртта на ищеца Е. Б. В., както и прогласяване нищожността на влязлото в сила съдебно решение на Софийски районен съд по посоченото гражданско дело. С това решение е постановено разваляне на алеаторен договор, с който Е. В. е прехвърлил на Л. П. апартамент в [населено място], на [улица]. С определение от 23.01.2012г. Софийски районен съд е прекратил производството по иска за установяване нищожност на извършени процесуални действия като недопустимо и е насрочил делото в открито заседание по иска за нищожност на съдебно решение. Преграждащото определение е било обжалвано пред Софийски градски съд, който с определение от 13.03.2012г. по ч. гр.д. № 3671/2012г. го е обезсилил. Приел е, че е постановено по непредявен иск с оглед изложените в исковата молба обстоятелства. След връщане на делото в Софийски районен съд е последвал отвод на съдията-докладчик и делото е разпределено на 48 състав. С разпореждане от 04.04.2012г. съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение с подробни указания /в шест точки/ за отстраняване на нередовностите й, а именно: 1/досежно първи иск, касаещ процесуалните действия по гр.д. № 8808/96г. на СРС – дали това е иск за факти, като се обоснове допустимосттта му, или е иск за права като в този случай се посочи кога и от какво са възникнали тези права ; 2/ да се обоснове твърдението, че порочни процесуални действия на страната обуславят нищожност на съдебния акт; 3/ какъв е правния интерес от прогласяване нищожност на решение на първа инстанция, след като същото е било обжалвано при условията на пълен въззив; 4/ какъв е правния интерес от прогласяване нищожност на първоинстанционно решение и защо се твърди, че нищожността може да се търси самостоятелно, независимо че решението е преминало през инстанционен контрол; 5/ какъв е правния интерес от иска досежно процесуални действия, извършени пред въззивната инстанция, след като въведения предмет е само решението на първата инстанция; 6/ какъв е правния интерес от прогласяване нищожността на решението на първата инстанция, след като същото ще служи само в хода на делото по чл. 108 ЗС и сочения порок – нищожност, може да бъде въведен чрез възражение в хода на делото по чл. 108 ЗС.
С молба-отговор от 25.04.2012г. ищцата чрез пълномощника си е дала обяснения по отделните пунктове на разпореждането. Посочила е, че искът е за установяване липса на правоотношение между адвоката и починалия ищец В.; че липсата на представителна власт на пълномощника поради смъртта на упълномощителя е довела до недопустими процесуалноправни действия и обуславя нищожност на решението; че правният интерес е от установяване нищожността на влязлото в сила решение, което включва както решението на първата, така и решението на втората инстанция, посредством което първоинстанционното решение е влязло в сила; че правният интерес от водене на самостоятелен иск за нищожност е обоснован с това, че от нищожното решение не могат да се черпят права, а наследникът на Е. В. го използва в процеса срещу ищцата.
С разпореждане от 30.03.2012г. съдът е върнал исковата молба. Приел е, че ищецът не разполага с правен интерес от иск за прогласяване нищожност на решение на първа инстанция, което е било подложено на въззивен контрол. Изтъкнал е, че решението по същество на спора е това на въззивната инстанция и интерес от прогласяване нищожност на решението на първата инстанция не съществува, защото то не е породило каквито и да било последици, присъщи на съдебен акт – сила на присъдено нещо, конститутивно действие. Отделно от това, решението на първата инстанция е преминало проверка за валидност по реда на инстанционния контрол и това също е основание за недопустимост на иска. По отношение на заявеното с уточнението искане за нищожност и на решението на втората инстанция, то не е заявено с исковата молба, не може да се приеме за уточнение на иска, а е нов иск, който е предявен след изтичане сроковете за това. А и това решение /въззивното/ също е проверено за валидност от касационната инстанция при постановеното определение за недопускане до касационен контрол. Искът за нищожност на процесуални действия на пълномощник и за липса на валидно упълномощаване е обоснован само с оглед доказване основателността на иска за нищожност на съдебното решение и при горните изводи също се явява недопустим.
Софийски градски съд с обжалваното определение от 31.01.2013г. е потвърдил разпореждането за връщане със следните съображения: исковете за установяване нищожност на процесуални действия на страна по делото са недопустими; искът за нищожност на упълномощителна сделка между адвокат Д. и Е. В. също е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в правната сфера на ищцата няма да настъпи промяна; искът за нищожност на влязлото в сила съдебно решение е недопустим, защото то е било предмет на инстанционен контрол, а въззивната и касационната инстанция служебно следят за валидността на обжалваните решения.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
От представеното изложение може да бъде изведен въпроса за задължителната сила на указанията на горестоящия съд при отмяна на акт и връщането на делото за ново разглеждане, както и въпроса може ли да бъде върната искова молба, която отговаря на чл.127 и 128 ГПК и по която е насрочено открито съдебно заседание. В изложението липсва позоваване на съдебна практика като то всъщност представлява повторно излагане на процесуалната история на спора, каквото е налице и в частната касационна жалба. Извършено е позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без каквато и да е мотивировка. При това положение касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въпросът за задължителната сила на указанията на горестоящия съд в случая е неотносим, тъй като предходното прекратяване на производството е било единствено по първия иск и въззивният съд е намерил определението за недопустимо като постановено по непредявен иск; така че указания по разглеждането на втория иск не са дадени и съответно няма как да не са спазени. Що се отнася до втория въпрос – несъмнено е, че съдът следи за допустимостта на иска до приключване на производството и би могъл да констатира недопустимостта и след насрочване на съдебно заседание. Още повече, че в случая прекратяването е извършено след оставяне на исковата молба без движение с подробни указания и предприето от ищцата уточняване на претенциите, което обаче не е убедило съда, че исковете са допустими.
Поради изложеното, при непосочване на правен въпрос, който да е обусловил крайните изводи на съда за недопустимост на исковете и при липса на мотивирано позоваване на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване – противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата или значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото, следва да се откаже допускане на касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1927 от 31.01.2013г. на Софийски градски съд постановено по ч.гр.д.№ 14 976/2012г. по частната касационна жалба на В. Д. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: