O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 22.12. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
изслуша докладваното от съдия Донкова гр. дело № 1318/ 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 11721 от 30.10.2017 г. от С. Н. Д., чрез адв. И. Ж., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 493 от 23.10.2017 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 15.12.2016 г. на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 533/2016 г.
Ответниците по молбата М. Д. М., Д. Ж. С., С. Ж. Й., М. Ж. Г., Ж. В. Х., С. С. С., М. С. Й., П. С. М., Д. Б. Ж., Б. Б. С., С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С., М. К. А., А. К. А. и М. А. Ц., чрез пълномощника си адв. М. М., са изразили писмено становище, в което се поддържа, че молбата е неоснователна.
Ответниците по молбата Т. И. К., Г. К. Г. и М. К. Л. не са изразили становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Искането за изменение на съдебния акт, с който е приключило производството пред ВКС, в частта за разноските, е допустимо, като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК, считано от деня на постановяване на определението, чието изменение се иска, предвид неговата необжалваемост.
Разгледано по същество, искането е и основателно.
Производството по настоящото гр. д. № 2107/2016 г. по описа на ВКС, I –во г.о. е било образувано по касационна жалба вх. № 324 /18.01.2017 г. на М. Д. М., Д. Ж. С., С. Ж. Й., М. Ж. Г., Ж. В. Х., С. С. С., М. С. Й., П. С. М., Д. Б. Ж., Б. Б. С., С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С., М. К. А., А. К. А. и М. А. Ц., чрез адв. М. И. М. и касационна жалба вх. № 410/20.02.2017 г. на Т. И. К., Г. К. Г. и М. К. Л., чрез адв. М. В..
С определение № 493 от 23.10.2017 г. за недопускане на въззивното решение до касация, съставът на ВКС е осъдил общо касаторите по двете касационни жалби да заплатят на С. Н. Д. сумата от 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Видно от делото молителката е подала, чрез адв. Ж., отговор вх. № 1228/21.02.2017 г. срещу касационната жалба, с приложен към него договор за правна защита и съдействие № 22843 от 15.02.2017 г., в който е отразено, че е заплатила по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., а срещу втората касационна жалба – отговор вх. № 1650/13.03.2017 г. с приложен към него договор за правна защита и съдействие № 22842 от 15.02.2017 г., в който е отразено, че е заплатила по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Следователно по всяка една от касационните жалби, които не са допуснати до разглеждане по същество, ответницата С. Д. има право на разноски за адвокатско възнаграждение, чието извършване в размер на 500 лв. е и надлежно доказано. Касаторите трябва да й заплатят допълнително сумата 500 лв., представляваща направени разноски в касационното производство.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, състав на I –во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 493 от 23.10.2017 г. на ВКС, I –во г.о., по гр. д. № 1318/2017 г. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА М. Д. М., Д. Ж. С., С. Ж. Й., М. Ж. Г., Ж. В. Х., С. С. С., М. С. Й., П. С. М., Д. Б. Ж., Б. Б. С., С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С., М. К. А., А. К. А., М. А. Ц., Т. И. К., Г. К. Г. и М. К. Л. да заплатят на С. Н. Д. допълнително сумата от 500 лв. (петстотин лева) – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: