О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 30.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 303/2009
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. за с. к. против определение № 8 от 12.01.2009 г. по ч. т. д. № 6/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от А. частна жалба срещу определение № 277 от 18.11.2008 г. по т. д. № 1/2008 г. на Бургаски окръжен съд. С това определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на А. за с. к. по чл. 193 ГПК /отм./ за присъждане на неустойки за неизпълнение на задължението за плащане на четвърта и пета вноски от цената по процесния приватизационен договор за периода от 09.11.2006 г. и на шеста вноска за периода от 30.08.2007 г. до окончателното им плащане.
В частната касационна жалба се поддържа, че преценката на съда относно периода, за който се претендира неустойката за неизпълнение на процесния приватизационен договор, е неправилна и не съответства на посоченото в исковата молба.
Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение е обосновано с твърдението, че актът съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според частния жалбоподател това е въпросът: следва ли да се присъди неустойка за забава на изпълнението на определено парично задължение за период от датата, до която е изчислена неустойката, до окончателното изплащане на задължението, при наличие на следните предпоставки: изрична уговорка на страните, че неустойката се дължи за всеки ден забава; безспорна установеност на неизпълнението на главното задължение; липса на доказателства за изпълнение на забавеното задължение към момента на постановяване на решението.
Ответникът по частната касационна жалба – “П” ООД, гр. С. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Касационното обжалване обаче не следва да бъде допуснато, тъй като липсва главната предпоставка за това, визирана в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – поставеният от касатора въпрос да е съществен, т. е. решаването на този въпрос да е обусловило изхода на правния спор.
В настоящия случай, за да потвърди първоинстанционното определение, въззивната инстанция е споделила изцяло извода на Бургаски окръжен съд, че произнасянето по искането за присъждане на неустойка върху трите процесни вноски от цената на приватизационния договор след крайните дати, посочени изрично от ищеца, е недопустимо, предвид липсата на надлежно сезиране на съда с такова искане. В тази насока, решаващият състав е взел предвид както петитума на исковата молба, така и депозираната в хода на производството молба по чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ за увеличение цената на исковете, в която ищецът отново е посочил конкретно периода, за който претендира неустойка.
С оглед мотивите на атакуваното определение, поставеният от частния жалбоподател въпрос не се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото по отношение наличието на предпоставките за дължимост на неустойка за периода след 08.11.2006 г., респ. след 29.08.2007 г. въззивният съд изобщо не се е произнасял, не може да се приеме, че е налице „решаване” на посочения въпрос, което решаване да е обусловило изхода на правния спор. Предвид липсата на главното изискване за допускане на касационното обжалване, не следва да се обсъжда и наличието на допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. дали въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 8 от 12.01.2009 г. по ч. т. д. № 6/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: