5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 07.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 74/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 614 от 20.07.2010 г. по ч. гр. д. № 252/2010 г. на Р. окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 1670 от 21.05.2010 г. по ч. гр. д. № 726/2010 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК солидарно срещу С. С. А., Д. Д. К. и Х. Р. Х. за сумите 2 852.57 лв. – просрочена главница по договор за кредит № 1279/05201/0167/06.04.2007 г., ведно със законна лихва от 13.04.2010 г., 471.66 лв. – договорна лихва за периода 21.07.2007 г. – 12.04.2010 г., и 345.16 лв. – разноски за заповедното производство.
В частната касационна жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд определение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател определя като незаконосъобразни изводите на въззивната инстанция, че представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от счетоводни книги не удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане срещу посочените в него длъжници. Твърди, че извлечението съдържа данни за обстоятелствата, при които е настъпила предсрочна изискуемост на удостоверените вземания по договора за банков кредит, с което са изпълнени изискванията на процесуалния закон. Изразява несъгласие със становището на съда за необходимост от изрично волеизявление на банката – кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост, предвид съществуващата в договора за кредит клауза – чл.16.2.1 във вр. с чл.16.1.1, предвиждаща автоматично настъпване на изискуемостта при просрочие на дължима вноска. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон – чл.84, ал.1 от ЗЗД и чл.60, ал.2 от ЗКИ, при произнасянето относно момента на изискуемост на претендираните със заявлението вземания и обявяването на предсрочната изискуемост спрямо главния длъжник и солидарно отговорните поръчители.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с два въпроса, поставени като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК : 1. „Следва ли при депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК /извлечение от счетоводни книги на банка/ да бъде представено уведомление до кредитополучателя за обявяване на вземане по банков кредит за предсрочно изискуемо в случай, че договорът за банков кредит не обуславя такова задължение за кредитора.” и 2. „Следва ли подаденото заявление да бъде отхвърлено в случай, че кредиторът добросъвестно е изпълнил всички необходими и възможни в конкретната хипотеза действия, целящи уведомяването на неизправния му съконтрахент за настъпилата предсрочна изискуемост, но кредитополучателят не е изпълнил задължението си по сключения договор за банков кредит – да уведоми банката за всяка промяна на данните и информацията, предоставени на кредитора, за сключване на договора, когато тя е свързана с личната идентификация на страните”. Частният жалбоподател обосновава искането си за достъп до касационен контрол с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание, без да излага конкретни аргументи в негова подкрепа. По отношение на първия въпрос алтернативно поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с което сочи определение № 134/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 52/2010 г. на ВКС, І т. о.
Ответниците по частната касационна жалба С. С. А., Д. Д. К. и Х. Р. Х., тримата от[населено място], не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Р. районен съд разпореждане по гр. д. № 726/2010 г., с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, срещу С. С. А., Д. Д. К. и Х. Р. Х. за посочени в заявлението парични вземания, съставът на Р. окръжен съд е приел, че представеното извлечение съставлява редовен документ по чл.417, т.2 от ГПК, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на Б. – заявител срещу вписаните в заявлението длъжници. При формиране на решаващия си извод за неоснователност на заявлението въззивният съд е съобразил клаузата на т.16.1 от Общите условия към представения договор за банков кредит, цитирана в извлечението като основание за настъпване на предсрочна изискуемост на претендираните вземания, и чрез съпоставянето й с разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е достигнал до извод, че предсрочната изискуемост е обусловена от волеизявление на кредитора, отправено до длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. След преценка на представените със заявлението доказателства е направена констатация, че те не установяват надлежно отправено и връчено на главния длъжник волеизявление на заявителя за обявяване на предсрочната изискуемост за настъпила, в резултат на което е възприето за правилно становището на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките по чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Формулираният в п.1 на изложението въпрос е процесуалноправен и макар да има принципно значение за конкретното дело – с оглед вида и съдържанието на документа по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за изхода на делото. Обжалваното определение не съдържа отговор на въпроса дали е необходимо представяне на уведомление до кредитополучателя за обявяване на вземането по договор за банков за предсрочно изискуемо в случаите, когато договорът не въвежда подобно изискване за кредитора, като условие за уважаване на заявлението по чл.417 от ГПК. При произнасяне по основателността на подаденото от частния жалбоподател заявление въззивният съд е съобразил отразените в заявлението обстоятелства относно изискуемостта на претендираните вземания и ги е преценявал във връзка с относимите към тях клаузи на договора за кредит с общи условия към него, послужил като основание за изготвяне на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК. Доколкото в заявлението е твърдяна предсрочна изискуемост на вземанията при условията на т.16.1 и т.16.1.1 от общите условия към договора, изводите на съда са изградени въз основа на посочените договорни клаузи, но при тяхното тълкуване е прието, че те не предвиждат автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, а обуславят последната от отправянето на нарочно волеизявление от страна на кредитора до длъжника за обявяването й в съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Обосноваността и законосъобразността на формираните в този смисъл фактически и правни изводи са значими за правилността на въззивното определение, която обаче е извън приложното поле на касационното обжалване и не подлежи на ревизиране в стадия по селектиране на касационните жалби. Отсъствието на произнасяне по поставения процесуалноправен въпрос в обжалваното определение изключва съществуването на предвидената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка за достъп до обжалване, а оттук – и допускането на касационно обжалване на определението по повод на същия въпрос.
Независимо от изложеното, дори въпросът да се приеме за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, не са налице допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на които се позовава частният жалбоподател. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е въведено бланкетно, без да са изложени аргументи за значението на релевирания въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е недоказано по причина, че представеното с изложението определение № 134/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 52/2010 г. на ВКС, І т. о., не сочи на отклонение от формираната по реда на чл.274, ал.3 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл.417, т.2 от ГПК във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ. В цитираното определение, след преценка на съдържанието на представените по конкретното дело доказателства – извлечение по чл.417, т.2 от ГПК и договор за банков кредит, е прието, че предсрочната изискуемост на претендираните по реда на чл.417 от ГПК парични вземания е настъпила автоматично с неплащането на отделни вноски по кредита, предвид наличието на договорна клауза, приравняваща факта на неплащане на съответните вноски по кредита на основание за едностранно пристъпване към изпълнение на изискуемите суми от страна на банката – кредитодател. Възприетото разрешение произтича от спецификата на фактите по разгледания казус, респ. от съдържанието на представените по конкретното дело документи, което не е възпроизведено в мотивите към цитираното определение и поради това е невъзможно да се направи извод, че при идентична фактическа обстановка са постановени две противоречиви определения по посочения като обуславящ за настоящото дело процесуалноправен въпрос.
Като лишен от значение за изхода на делото следва да бъде определен вторият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос. Изпълнението или неизпълнението на договорни задължения на длъжника – кредитополучател, свързани с уведомяване на банката – кредитодател за промяна в личните му идентификационни данни, изобщо не е обсъждано в мотивите към обжалваното определение. Действително, въззивният съд е приел, че не са представени доказателства за уведомяване на главния длъжник относно обявената предсрочна изискуемост, но не се е произнасял по причините, препятствали уведомяването. Поради неотносимостта му към предмета на спора въпросът е извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване, което е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационен контрол, без да е необходимо да се преценява дали е осъществена бланкетно сочената и специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК допълнителна предпоставка.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Р. окръжен съд определение по ч. гр. д. № 252/2010 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 614 от 20.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 252/2010 г. на Р. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :