4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София,10.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3953/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Е. К. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 274 от 28.05.2013 г., постановено по т. д. № 1498/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 156 от 04.05.2012 г. на Смолянски окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл.213, ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 35 613.71 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 06.06.2009 г. на лек автомобил „Нисан Кашкай” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован в [фирма] със застраховка „Пълно каско”, сумата 4 139.68 лв. – обезщетение за забава за периода 08.02.2010 г. – 25.03.2011 г., законна лихва върху застрахователното обезщетение от предявяване на иска до окончателното плащане и разноски за двете съдебни инстанции, като е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД [фирма] обратен иск за сумата 53 260.80 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на първоначалните искове и за присъждане на направените по делото разноски. К. твърди, че в резултат на необсъждане на всички доказателства по делото и конкретно – на издадения от Гаранционен фонд знак, удостоверяващ плащане на цялата застрахователна премия за срока за валидност на сключената между него и ЗД [фирма] застраховка „Гражданска отговорност”, въззивният съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че действието на застраховката е прекратено поради неплащане на дължима вноска от премията преди настъпване на увреждащото пътно – транспортно произшествие. Навежда оплакване, че съдът е нарушил материалния закон – чл.202, ал.1 КЗ, като е приел застрахователния договор за прекратен, въпреки липсата на доказателства за отправено от застрахователя предупреждение, че ще счита договора за прекратен при неплащане на съответната част от застрахователната премия. Позовава се и на необоснованост на извода, че ищецът – застраховател е удовлетворил правоимащото лице по застраховката „Пълно каско” до размер на сумата, за която е уважен искът по чл.213, ал.1 КЗ.
Нарушенията на материалния закон при „тълкуването на правните норми и тяхното правилно приложение” и релевираните в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката и обсъждането на доказателствата са въведени в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че „жалбата и разглеждането на обжалвания съдебен акт” ще са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Ответникът по касация ЗД [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства е установено наличието на регресно вземане в полза на [фирма] към ответника А. Е. К. за сумата 36 061.65 евро, представляваща изплатено на трето лице застрахователно обезщетение за вреди на застрахован със застраховка „Пълно каско” лек автомобил „Нисан Кашкай” с рег. [рег.номер на МПС] , причинени виновно и противоправно от ответника при ПТП на 06.06.2009 г. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че легитимиран да отговаря по основаната на чл.213, ал.1 КЗ регресна искова претенция е неговият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – ЗД [фирма], привлечен като трето лице – помагач с последиците по чл.219, ал.3 КЗ. След преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че сключеният между А. К. и ЗД [фирма] договор за застраховка „Гражданска отговорност” е прекратен преди датата на реализиране на увреждащото произшествие поради неплащане в срок на втората вноска от разсрочената застрахователна премия. При формиране на извода за прекратяване на договора съдът е съобразил застрахователната полица „Гражданска отговорност”, в която е предвидено разсрочване на дължимата от застрахования застрахователна премия на няколко вноски с определен падеж, липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на втората вноска от премията, вписаното в полицата предупреждение, че в случай на неплащане на някоя от вноските застрахователят ще счита договора за прекратен с изтичане на 15 дни от падежа й, и представената по делото справка от базата данни на Гаранционен фонд, удостоверяваща вписано прекратяване към датата 17.10.2008 г. на сключения между А. К. и ЗД [фирма] договор за застраховка „Гражданска отговорност”. По съображения, че действието на застрахователния договор е обусловено от плащането на всички вноски от застрахователната премия и че предварително вписаното в застрахователната полица предупреждение за прекратяването му при неплащане на отделна вноска изключва необходимостта от изрично волеизявление на застрахователя за прекратяване на договора, въззивният съд е отказал да възприеме доводите на ответника, че договорът не следва да се счита за прекратен при наличие на издадени от Гаранционния фонд знак и стикер за валидност на застраховката „Гражданска отговорност” за цялата 2009 г. и отсъствие на изрично отправено от ЗД [фирма] волеизявление за прекратяване на застраховката. С извода за настъпило прекратяване на договора за застраховка „Гражданска отговорност” е мотивирано и отхвърлянето на обратните искове срещу привлечения по реда на чл.219 ГПК ответник ЗД [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване е обусловило изхода на спора по предявените първоначални и обратни искове. Изложението възпроизвежда изцяло оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон – чл.261, ал.1 и ал.2 КЗ, и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата. В съобразителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби според предвидените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК специфични основания за допускане на касационно обжалване, без да проверява правилността на обжалваното въззивно решение; Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК не са тъждествени с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на решението и могат да бъдат разглеждани само в производството по чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване. К. е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е отъждествил с наведените в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение. Поради това, че съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изчерпва с възпроизвеждане на заявените в жалбата основания по чл.281, т.3 ГПК, значимият за изхода на делото правен въпрос не може да бъде уточнен от състава на ВКС в рамките на правомощията му в производството по чл.288 ГПК. Изложението предполага служебно формулиране на въпроса, което е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
За изчерпателност следва да се отбележи, че касаторът не е заявил надлежно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съставлява самостоятелна пречка за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е осъществено тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е обусловил изхода на конкретното дело и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касаторът поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са касационната жалба и обжалвания съдебен акт.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 от 28.05.2013 г., постановено по т. д. № 1498/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :