5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 3105.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №46/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община]-гр. Д. срещу решение № 2007 от 05.09.2017 г. на САС по т.д. №1365/2017 г., в частта , с която, след частична отмяна, в осъдителната част, на първоинстанционното решение № 1437 от 07.09.2015 г., постановено по т.д. № 2777/2014 г. на СГС,6-11 с-в, е отхвърлен искът на касатора срещу МРРБ за сумата от 171 155,14 лева, претендирани на основание договор между страните за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 161P0001-1.4.-09-2012/2012-007, проект „Обновена и модернизирана градска среда чрез реконструкция на градски парк”Св.Г.”” .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
От страна на ответника по иска МРРБ не е подаден отговор на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част , с което е счел за неоснователен иска по чл.79 ал.1 ГПК, съдебният състав се е позовал на следното:
Между страните по делото на 20.09.2013 г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 161P0001-1.4.-09-2012/2012-007, проект „Обновена и модернизирана градска среда чрез реконструкция на градски парк”Св.Г.””. МРРБ е отказал плащането на процесната сума като разлика между одобрените от негова страна 1 480 727,07 лева и общо дължимата такава от 1 661 882,21 лева-безвъзмездна финансова помощ , отпусната по сключения по реда на ЗОП на бенефициент [община]. Направил е съдебно прихващане до размера на претендираната сума срещу свое насрещно вземане, в същия размер, основано на финансова корекция по друг предходен договор от 03.02. 2009 г. , сключен между същите страни: BG 161 Р 0001/1.1-01/2007 по проект за по-качествено образование в ареал Д. чрез обновена и модернизирана инфраструктура. Този договор е изпълнен и процедурата по него е приключила. Корекциите по този договор в размер на 5 % от разходите за осъществяване на проекта, са отчетени от МРРБ, видно от писмо изх. № 99-00-6-9848 от 02.10.2013 г., за извършена нередност при определяне на комплексната оценка на офертите на ОП по с предмет извършване на СМР на пет училища и две ЦДГ в [населено място]: вместо оценка по критерия „икономически най-изгодно предложение” , съгласно параграф 1 т.9 от ДР на Закона за обществените поръчки от 1999 г./отм. 2004 г./ , който критерий е възприет и от последващия ЗОП от 2004 г. , бенефициентът на ОП е преценявал офертите на изпълнителите на база средна пазарна цена на СМР и обща оценка на срок. По този начин е намален делът на цената към срока, при определяне изгодността на офертите на изпълнителите на ОП, което е възпрепятствало най-доброто разходване на средствата, за което е и наложена финансовата корекция. Това представлява нередност по смисъла на чл.2,пар.7 от Регламент 1083/2006 на Съвета. Според съда приключването на изпълнението на ОП не е пречка за последващи финансови корекции по нея, доколкото, съгласно чл.3 от Регламент 2988/94 на Съвета корекциите се погасяват в четиригодишен срок от извършването на нарушението. Следователно , финансовата корекция е основателно наложена и в рамките на давностния срок за това и съгласно чл.18,2 вр. с чл.18.1 от конкретния договор за безвъзмездна финансова помощ . С оглед законосъобразността на извършеното прихващане, искът за процесната сума се явява неоснователен- чрез него вземането, предмет на иска, е погасено.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към КЖ ЗОП и Р са формулирани следните групи правни въпроси: 1.за съдържанието на критерия за оценка на офертите „икономически най-изгодна оферта” и как се определя същият, за относимостта към него на средната цена и към кой момент се прави преценката, с оглед приложимия закон/ в-си 1-4/, 2. необходимо ли е нередностите, санкционирани с финансови корекции, да се изразяват в действие на бенефициента на безвъзмездната помощ, следва ли да е налице вреда и чия е доказателствената тежест за тези факти, 3. за наличието на основания за отговорност на бенефициента при бездействие на кредитора и при приемане, от страна на последния, на изпълнената ОП, както и за приложението в случая на чл.83 ал.1 ЗЗД, 4. за правомощията на въззивния съд, при неправилно разпределена с доклада по делото доказателствена тежест относно редовността на процедурата по ОП и за приложимостта на чл.103 и 104 ЗЗД относно извънсъдебни прихващания с неликвидни вземания.
По първия обобщен въпрос се сочи противоречие с практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1,т.2 ГПК/ в ред преди ДВ бр.86/2017 г./: Р № 1482 по т.д. № 1677/16 на САС . В разгледания от САС по цитираното дело случай, съдът е преценил, че възложителят на ОП е спазил метода на икономически най-изгодната оферта, като е използвана за база средна обща стойност, спрямо всички участници, а не средна пазарна цена и среден срок за изпълнение, което е преценено като недопустимо в обжалваното с настоящата КЖ решение . Следователно, липсва разминаване в отговорите в обжалваното решение и посочената казуална практика.
Втората група въпроси в изложението на касатора: необходимо ли е нередностите, санкционирани с финансови корекции да се изразяват в действие на бенефициента на безвъзмездната помощ и следва ли да е налице вреда и чия е доказателствената тежест за тези факти, са свързани с твърдение за противоречие в отговорите на обжалваното въззивно решение с казуална практика на съдилищата: Р № 1122 по т.д. № 1204/15 на САС. За да отхвърли иска за финансови корекции, съдът в това решение е приел, че вземането е било погасено по давност/ чл.3 т.1 от Регл. на Съвета №2988/95/ към датата на откриване на процедурата по налагане на фин.корекции. Липсва идентитет, както във фактическата част по двата спора, така и в правната, поради което и не е налице противоречие в отговорите на поставените въпроси, което да обоснове основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 ГПК/ в ред. до ДВ бр.86/17 г./.
По отношение на третата група въпроси, за наличието на основания за отговорност на бенефициента при бездействие на кредитора и при приемане от негова страна на изпълнената ОП и за приложението на чл.83 ал.1 ЗЗД, то същите не са обусловили правораздавателната воля на съда, изразена в обжалваното възззивно решение, доколкото, подобни доводи не са били правени и съдът не е вземал отношение по тях.
Относно правомощията на въззивния съд, при неправилно разпределена, с доклада на първоинстанционния съд, доказателствена тежест по делото са налице задължителните указания на ВКС в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГТК НА ВКС- т.2, където е прието , че за подобни процесуални нарушения съдът не следи служебно, както и в кои точно случаи дава указания за преразпределение на доказателствената тежест. Настоящото решение не е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика.
По въпросите за приложимостта на чл.103 и 104 ЗЗД относно извънсъдебни прихващания с неликвидни вземания се сочи отново несъществуващо противоречие с казуална практика : Р №385 по в.т.д. №2318:14 на САС. В това решение се приема, единствено, че при възражение за прихващане с неликвидно вземане се изисква доказването в хода на процеса на основанието и съществуването на насрещното вземане, с което се прихваща, което в настоящия случай, въззивният съд е счел за изпълнено.
Относно последния от въпросите, следвало ли съдът да съобрази и обсъди доводите на ищеца и събраните по делото доказателства относно спорния характер на вземанията на ответника по наложените финансови корекции, то същият се основана на оплакване за процесуално нарушение, каквото не е налице: Съдът пространно, твърде подробно и изчерпателно е обсъдил доводите и доказателствата във връзка основателността на наведеното насрещно вземане за финансови корекции.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
Не се дължи присъждане на разноски пред настоящата инстанция в полза на ответника по КЖ, поради липса на такива.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 2007 от 05.09.2017 г. на САС по т.д. №1365/2017 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.