О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№337
гр.София, 06.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 234/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. П. Л. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 6133 от 22.12.2011 год. срещу въззивното решение № 163 от 15.11.2011 год. по в.гр.дело № 308/2011 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 418 от 06.04.2011 год. по гр.дело № 2127/2010 год. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателката и от К. П. Д. срещу С. М. Н. от [населено място] иск за предаване владението върху магазин за промишлени стоки от около * кв.м. в [населено място], [улица], в ПИ № * с площ * кв.м., УПИ * в кв.* по плана на града.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/явява ли се съпругът на ответницата задължителен и необходим другар и по този начин пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл.108 ЗС досежно имот, за който ищецът твърди, че не е собственост на ответниците, а съпругата твърди, че е придобила по дарение? б/ следва ли при преценка на надлежната пасивна легитимация досежно наличието на задължително и необходимо другарство, извършена към момент след размяна на исковата молба и отговора на същата да се дава превес на твърденията на някоя от страните или тази преценка следва да се извърши към момента на решаване на делото по същество с оглед на всички събрани доказателства? в/представлява ли несъобразяването на съда с принципа за равнопоставеност на страните в процеса, основание за отвод на съда, съответно такъв порок влече ли неправилност на решението или това несъобразяване представлява съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на решението, съответно следва ли за такъв тип пороци на първоинстанционното решение въззивната инстанция да следи служебно?
Касационна жалба вх.№ 6212 от 28.12.2011 год. е подал и К. П. Д. с оплаквания аналогични на тези в жалбата на А. П. Л., както и за съществено процесуално нарушение с отказа на въззивната инстанция да допусне съдебно-техническа експертиза по въпроса колко навеса и кога са били построени в имота. Аналогични са и основанията за допускане на касационно обжалване, в т.ч. и последното от тях: следва ли въззивната инстанция да следи служебно за допускането на доказателства, искането за което е направено за първи път пред нея, но за чиято относимост и необходимост за спора страната е била поставена в изненада, че е следвало да ангажира за доизясняване фактическата обстановка /колко на брой са навесите/ едва с постановяването на първоинстанционното решение, като до този момент се е приемало, че събраните доказателства в достатъчна степен изясняват спора или и в този случай изискванията на чл.266, ал.1 ГПК следва да се прилагат стриктно и неотменно?
Ответницата С. М. Н. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбите са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел за установено, че въз основа на съдебна делба, с протокол от 13.06.1988 год. по гр.дело № 1050/1988 год. на Варненския районен съд, в общ дял на наследодателите на ищците/касатори/-К. П. Д. и съпругата му А. С. Д., заедно с други имоти била поставена * идеална част от открит навес с площ * кв.м. и от навес от бетонна плоча с площ * кв.м., а на М. Н. Н.-другата * идеална част от двата навеса. С договор за дарение от 27.03.1998 год. предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. М. Н. и съпругата му В. Д. Н. прехвърлили на дъщеря си С. М. Н. придобития по делбата и поставен в дял на М.Н. имот, част от който е и * ид.ч. от двата навеса. С договор, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. К. П. Д. и А. С. Д. прехвърлили на дъщеря си С. К. Н. срещу задължение за издръжка и гледане * идеална част от придобития по съдебната спогодба от 13.06.1988 год. имот, заедно с * ид.ч. от двата навеса.
Апелативният съд е приел, че след разпореждането с * ид.ч. от двата навеса, К. и А. Д. са притежавали * ид.ч. от тях, която част след смъртта им се разпределя между дъщеря им С., която получава * ид.ч. и ищците/сега касатори/, които получават по * ид.ч. всеки от тях по право на заместване. Прието е, че на 02.03.2007 год. на съсобствениците С. М. Н., С. К. Н., К. П. Д. и А. П. Д. било разрешено преустройство и промяна на предназначението на два броя навеси в магазин за промишлени стоки, който бил въведен в експлоатация, видно от удостоверение № 45/25.02.2008 год. С договор от 01.01.2010 год. С. К. Н. и С. М. Н., като притежаващи *% от собствеността, отдали имота под наем.
В. съд е приел, че ищците/касатори/ притежават по наследство по * ид.ч. от имота и не са лишени от владението на тези идеални части. Посочено е, че правата им не се оспорват, а се признават от ответницата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.2 ГПК.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. К. не се позовават на влязъл в сила съдебен акт по аналогичен казус.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани четири процесуалноправни въпроса. Първите два от тях касаят съвместната процесуална легитимация по искове за собственост, предявени срещу съпрузите, с оглед наличието на законово предположение за съпружеска имуществена общност, когато придобивното основание, на което се позовава ответникът е настъпило през време на брака.
Преди всичко, касационните жалби изобщо не съдържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са били допуснати от въззивната инстанция, отнасящи се до конституирането на надлежните страни в процеса, и в частност на ответната страна по предявения иск. С определение № 3466 от 04.11.2010 год. по гр.дело № 2127/2010 год. първоинстанционният съд е отменил определение № 11449 от 21.07.2010 год. по гр.дело № 2928/2010 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав, с което като ответник по делото е бил конституиран Г. Б. и е заличил последния от списъка на лицата за призоваване. К. не са обжалвали споменатото определение, а и както се посочи, не излагат в жалбата срещу въззивното решение никакви доводи, касаещи пасивната процесуална легитимация по делото.
Предвид на това, първите два въпроса от изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не могат да обосноват наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От съдържанието на касационните жалби по-нататък е видно, че липсва конкретно оплакване и за допуснато нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса, поради което и третият от формулираните с изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не може да съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
К. жалби не съдържат и оплаквания за съществено процесуално нарушение с отказа на въззивния съд да назначи съдебно-техническа експертиза, която да извърши оглед на имота и след справка с документацията по делото и с действащите към момента на разпоредителните сделки кадастрални планове, да отговори на въпроса: колко навеса и кога са били построени в имота /определение № 524 от 13.09.2011 год. по чл.267, ал.1 ГПК/. Отделно от това, така формулираният в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос не може да обоснове необходимост от разглеждане на касационната жалба по същество по реда на чл.290 ГПК, доколкото касаторите не се позовават на непълноти, неясноти или противоречивост на процесуалноправните разпоредби /чл.260, т.6; чл.131, ал.3 и чл.266, ал.1 ГПК/, които да оправдаят нужда от тяхното тълкуване.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касация сумата 700 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 15.11.2011 год. по в.гр.дело № 308/2011 год. на Варненския апелативен съд по жалба вх.№ 6133 от 22.12.2011 год. на А. П. Л. и по жалба вх.№ 6212 от 28.12.2011 год. на К. П. Д..
Осъжда А. П. Л., ЕГН 690619191037, от [населено място], [улица] К. П. Д., на същия адрес, ЕГН [ЕГН], да заплатят на С. М. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], м.Е., ул.”1-ва” № 111 сумата 700/седемстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/