О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 05.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 113 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. ”С” – С. И. М. гр. Д. срещу въззивното решение № 132/22.05.2008 г. по в. гр. д. № 113/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 55/23.07.2007 г. по гр. д. № 1739/2005 г. на Д. районен съд в осъдителната му част.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 26 ЗЗД/ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновал е допустимост на приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, посочвайки две съдебни решения: Решение № 612/15.05.2000 г. по гр. д. № 1610/1990 г., ІV г. о. на ВС и Решение № 851/16.10.1985 г. по гр. д. № 614/1985 г. на ІІ г. о. на ВС, както и, че с атакувания съдебен акт е решен важен материалноправен и процесуален въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът – А. за д. ф. инспекция гр. С. в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване с оглед неговото приложно поле по следните съображения:
Според касатора, с обжалваното решение съставът на Д. окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за присъждане на направени подобрения от наемателя в имота, отдаден му под наем, но досежно размера на тези подобрения, се е мотивирал единствено въз основа на експертното заключение, което било в “разрез с установената практика и с основните принципи на процесуалното право касателно събирането и преценката на доказателствата по гражданскоправните спорове”.
Б. въпросът за извършените от наемателя подобрения в наетия обект /в т. ч. дължимост и размер/ в конкретния правен спор между страните е съществен, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може да се приеме обаче, че посоченият въпрос е решен в противоречие с цитираната и приложена от жалбоподателя практика на ВС и ВКС. Съгласно Решение № 851/18.10.1985 г. ВС е посочил, че за извършени подобрения в чужд имот държателят има право да получи по-малката сума между извършените разходи и увеличението на стойността на имота, преценявайки основателността на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. По сходен начин е разрешен въпросът за подобренията и необходимите разноски и в решение № 612/15.05.2000 г.на ВКС. Видно от съдържанието на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 232, ал. 2 ЗЗД за неплатена наемна цена и разходи, свързани с ползване на наетия недвижим имот, както и обезщетение за вреди от неизпълнение на парични задължения, зачитайки и направено по реда на чл. 103-104 ЗЗД възражение за прихващане на задължение на ответника /жалбоподател/ със сумата 18 578 лв., с която ищецът се е обогатил в резултат на извършени от ответника в срока на договора първоначални ремонтни работи.
Съдилищата по съществото на спора са приели, че главните искове са основателни в съответните им размери, съгласно съдебните актове, приели са, че възражението за прихващане е основателно и са извършили компенсация до размер на сумата 7760 лв., представляваща стойността на извършените ремонти в имота. Съображенията на въззивния съд за приемане на посочения размер на извършени разноски за ремонт на наетия обект са свързани с прието и неоспорено експертно заключение и съобразно приложение № 1 от договора за наем и уговореното в чл. 10 и 18 от договора. Решаващите мотиви на въззивния съдебен акт не се отклоняват от цитираните съдебни решения на ВС и ВКС, както и от константната практика в тази насока.
Маркирането на процесуалноправния въпрос за изграждане на изводите на съда досежно размера на разноските въз основа на експертното заключение би могло да обоснове приложно поле при обосноваване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което не е сторено от жалбоподателя. Разбира се, въззивният съд в рамките на своите компетенции е задължен да обсъжда всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, което той е сторил и е мотивирал своя съдебен акт, позовавайки се на прието и неоспорено от страните експертно заключение.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на поддържаното общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при което единствено е възпроизведен нормативния текст, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, предвид отсъствието на обосноваване на визираните от закона изисквания.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 132/22.05.2008 г. по в. гр. д. № 113/2008 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: