О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 15.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1568 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Я. Д. И., Д. П. К. , А. П. Д. , Й. Д. Б. , И. Д. Д. , Г. И. Г. , Д. Г. Г. , И. Г. К. , Т. Д. И. и Г. Д. И. , чрез процесуалния им представител адвокат Д, против определение № 77 от 5.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 31/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 190 от 23.10.2007 г. по гр.д. № 190/2006 г. на Царевския районен съд за прекратяване производството по предявения против М. Д. И. установителен иск за собственост на 14.57 кв.м. ид.ч. от дворно място, поради липса на правен интерес с оглед факта, че ищците разполагат с осъдителен иск за защита на правата си.
Жалбоподателите считат, че са налице предпоставките на за допускане на касационно обжалване, тъй като трайната съдебна практика е, че правния интерес от предявяване на установителен иск се обосновава със значението, което дяловете в съсобствеността имат с оглед заплащането на дължимия данък сгради, при упражняването на правото на ползване на терена, както и при разпределянето на разноските по поддръжка и управление на общия имот. Поддържат, че атакуваното определение противоречи на разрешението, дадено в решение № 10 от 22.02.1998 г. по гр.д. № 3* по описа за 1997 г., ІV г.о.
Ответникът по частната касационна жалба М. Д. И. счита, че същата е недопустима съгласно чл. 274, ал.4 от ГПК; евентуално, че не са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а ако жалбата бъде разгледана по същество – че е неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Пето гражданско отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Съдебното производство е образувано по иск за защита на вещни права и обжалваемият интерес се определя от данъчната оценка на имота /чл.69, ал.1, т.2 от ГПК/, а в случая същата е 1585.10 лв. Без значение е дали претенцията касае пълната собственост, ограничено вещно право или права в съсобственост. Следователно в случая не е налице изключението на чл.274, ал.4 от ГПК и прекратителното определение по настоящото дело подлежи на касационен контрол.
Налице е и наведеното основание за допустимост на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос – наличието на възможност за предявяване на осъдителен иск във всички случаи ли води до недопустимост на установителен иск, поради липса на правен интерес, като постановеното определение противоречи на разрешението, прието в цитираното от жалбоподателите Решение № 10 от 22.02.1998 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 3037/97 г.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съдът е сезиран с предявен от Я. Д. И., Д. П. К. , А. П. Д. , Й. Д. Б. , И. Д. Д. , Г. И. Г. , Д. Г. Г. , И. Г. К. , Т. Д. И. и Г. Д. И. против М. Д. И. установителен иск за установяване, че ищците притежават 140.57/625 ид.ч. от дворно място и изградената в него жилищна сграда. Първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването на иска, тъй като доколкото не се спори, че ответницата владее имота, то правата на ищците могат да се защитят по-сигурно чрез предявяване на осъдителен иск. Въззивният съд в атакуваното определение, обсъждайки доводите на страните и излагайки самостоятелни съображения, е стигнал до същия извод, поради което е потвърдил прекратителното определение.
Атакуваното въззивно определение е неправилно. Наличието на правен интерес от предяването на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство – чл.124, ал.1 от ГПК. Преценката налице ли е правен интерес от иска е обусловена от твърденията на ищеца, че правния спор засяга негови съществуващи права и зависи не само от това дали е налице възможност от предявяване на осъдителен иск, но и от характера на спорното право, с който в случая въззивният съд не се е съобразил. Претенцията на ищците е да се установи спрямо ответницата, че са съсобственици при определени права на процесния имот. По своята правна същност съсобствеността съставлява едновременно съществуване на множество взаимно свързани права на собственост на няколко лица върху една и съща вещ, чието взаимно ограничение се изразява в аритметична величина – размера на притежаваните от всеки съсобственик идеални части. Вътрешните отношения между съсобствениците са свързани с използуването на общата вещ, с извличането и разпределнието на доходи от нея, с нейното поддържане и подобряване и с начина на разпореждане. Спорове могат да възникнат не само във връзка с тези вътрешни правоотношения, но и във връзка със самото съществуване на съсобствеността. В последния случай съсобственикът сам решава как да защити правата си. Възможността да ревандикира претендираните от него права в съсобствеността, не го лишава от правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на тези права, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва лично общата вещ или да я владее чрез друг съсобственик. Силата на пресъдено нещо на установителното решение ще създаде безспорност в съществуването /евентуално несъществуването/ на съсобствеността и правата в нея и ще даде възможност за пълноценното им упражняване съобразно ограниченията, налагани от правата на останалите съсобственици.
С оглед посочените изводи следва, че Бургаският окръжен съд неправилно е счел, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, поради което атакуваното определение и оставеното с него в сила определение на Царевския районен съд следва да бъдат отменени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 77 от 5.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 31/2008 г. на Бургаския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 190 от 23.10.2007 г. по гр.д. № 190/2006 г. на Царевския районен съд за прекратяване на съдебното производство.
ВРЪЩА делото на Царевския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: