О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София 18.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2690 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от „Миг Инженеринг” ЕООД гр. Пловдив, чрез адв.Я. Я. и адв.М. Д. срещу определение № 962/17.05.2019 г. по в.ч.гр.дело № 1054/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отменено определение № 4838/30.04.2019 г. по гр.дело № 5015/2019 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ищците П. Д. З., Н. Г. З., К. Г. З. и Р. Г. З. за допускане на обезпечение на предявените от тях против „Миг Инженеринг” ЕООД гр. Пловдив искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Г. К. З., починал на 23.08.2016 г. при ПТП, признато за трудова злополука както следва: за всеки от ищците П. Д. З., Н. Г. З. и К. Г. З. – за разликата над 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 273.44 лв. за всеки от исковете, за ищцата Р. Г. З. – за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер на иска й от 200 000 лв. и вместо това е допуснато обезпечение на предявените от П. Д. З., Н. Г. З., К. Г. З. и Р. Г. З. искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Г. К. З., починал на 23.08.2016 г. при ПТП, признато за трудова злополука както следва:
За всеки от ищците П. Д. З., Н. Г. З., К. Г. З. и Р. Г. З. до размера на 100 000 лв. за всеки от предявените искове, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, подробно описани в определението общо тридесет и три на брой.
Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е изследвал въпросът, нито е изложил мотиви дали описаните в 33 точки недвижими имоти по отношение на които е допуснато обезпечение, чрез налагане на възбрана са съразмерни на приетия за вероятно основателен размер на исковете от по 100 000 лв. на човек. Сочи, че така се е достигнало до обезпечаване на имущество на стойност около 1 500 000 млн. лева, вместо 400 000 лв., противно на изложените от съда съображения, че за размера над 100 000 лв. на човек искането за обезпечение е неоснователно. С оглед на това счита, че определението на въззивния съд в обжалваната част е очевидно неправилно, че недопустимо е засегната имуществената сфера на жалбоподателя, без да е предявена претенция в такъв размер, която да оправдае подобна мярка, че липсват мотиви, които да отразяват формиран от съда извод за съразмерност на допуснатите обезпечения с приетия от него за вероятно основателен размер на исковете общо 400 000 лева.
Жалбоподателят поддържа, че в случая са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД от четири различни лица, без да съществуват обстоятелства или дори твърдения за наличие на активна солидарност, че въззивният съд е допуснал обезпечението на исковете им общо, без да индивидуализира имотите, чие вземане обезпечават. Сочи, че подобно разрешение е очевидно неправилно. Поддържа се, че дружеството-жалбоподател има достатъчно различно имущество, от което ищците биха могли да се удовлетворят при евентуален положителен изход на делото. Поддържа се също, че молителите не са убедили съда в това, че обезпечителната им нужда се изразява в обезпечение, чиито обхват е възбрана на редица имоти с обща стойност, значително надхвърляща размера на предявените искове, че обезпечението, което е допуснато не е насочено към обхвата на исковете, а към спиране дейността на компанията. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и да се отмени определението в обжалваната част.
В изложението са формулирани въпросите: 1.след формиране на решаващите си изводи относно размера на исковете, до който същите се явяват вероятно основателни, дължи ли съдът по обезпечението преценка на обстоятелството дали поисканите обезпечителни мерки са съразмерни с приетия от него размер, 2. при молба за допускане на обезпечителни мерки върху повече от един имота на ответника следва ли да се изследва въпросът дали само част от тях са достатъчни за обезпечаване на онзи размер на иска, който съдът е счел за вероятно основателен и при какви условия съдът следва да допусне обезпечение върху всички посочени от молителя имоти, 3. явява ли се подходяща обезпечителна мярка при иск за парични притезания възбраната върху недвижими имоти, съществено превишаващи по стойност размера на вземанията, претендирани от молителя по обезпечението, както и размера на исковете, намерени от съда за вероятно основателни, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. при депозиране на искане на повече от едно лица за обезпечаване на парични притезания, които не са предявени при условия на активна солидарност, подлежи ли на преценка въпросът дали претенцията на всеки от ищците може да бъде индивидуално и в достатъчна степен обезпечена само с част от поисканите обезпечения, 5.при какви условия е допустимо обезпечението на субективно съединени искове за парични притезания, които не са предявени при условия на активна солидарност, да се извършва общо за всички молители, чрез допускане на обезпечение върху повече от един имоти, 6. по какъв начин влияе решаващата дейност на съда по обезпечението липсата или наличието на активна солидарност при обезпечаване на искове на различни лица. Четвърти, пети и шести въпроси жалбоподателят сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 7.кои факти са относими към преценката на съда за размера на исковете, до който същите се явяват вероятно основателни и дали изложените от молителите твърдения за наличие на правопогасяващи факти/частично плащане на вземанията им/ следва да се отчете при формиране на тази преценка, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се поддържа, че определението в обжалваната част е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че Пловдивския районен съд е сезиран с искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, предявени от П. Д. З., Н. Г. З., К. Г. З. и Р. Г. З. против „Миг Инженеринг” ООД гр.Пловдив за осъждане на ответника да им заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния баща, съпруг и син Г. К. З., починал на 23.08.2016 г. при ПТП, признато за трудова злополука с разпореждане на НОИ от 08.11.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 23.08.2016 г. до окончателното изплащане в общ размер на 800 820.32лв., от които: за П. Д. З. – 200 273.44 лв., за Н. Г. З. 200 273.44 лв., за К. Г. З. – 200 273.44 лв. и за Р. Г. З. – 200 000 лв.
Посочил е, че към исковата молба са приложени писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.08.2016 г., удостоверение за наследници, удостоверение за раждане на починалия Г. З., разпореждане от ТД на НОИ Пловдив от 08.11.2016 г., с което е прието, че декларираната злополука, станала с Г. З. се приема за трудова по чл.55,ал.2 КСО, съдебни решения, от които е установена вината на водача на лекия автомобил, участвал в ПТП – Г. Д. М. в рамките на проведеното срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда.
Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.391,ал.1 ГПК, според която обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция – т.е. за да бъде уважена молбата за допускане на обезпечение на иска същият следва да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или да бъде представена гаранция, да е налице обезпечителна нужда, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща.
Прието е, че от представените удостоверение за наследници и удостоверение за раждане е установено, че ищците са процесуално легитимирани да предявят иска по чл.200 КТ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на починалия Г. З..Възприета е практиката на ВС, обективирана в т.2 от ППВС № 4/25.06.1961 г., според която при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Съдът е приел, че с влязло в сила разпореждане на ТД на НОИ Пловдив от 08.11.2016 г. е установено настъпването на трудовата злополука на починалото лице и поради това, и с оглед близката родствена връзка между ищците и починалия е обоснован извод за вероятна основателност на иска с правно основание чл.200 КТ за обезщетяване на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалия Г. З.. Посочил е, че с оглед характера и целите на обезпечителното производство е достатъчно да се представят доказателства, които да обосновават само вероятна основателност, а не категорична доказаност на иска, за който се допуска обезпечение, че такива по делото са представени.
Приел е, че за ищците е налице обезпечителна нужда за допускане на исканото обезпечение.Възприета е практиката на ВКС относно наличието на обезпечителна нужда, според която при липса на данни, които я опровергават нуждата се предполага. Прието е, че предявеният иск е за парично вземане, поради което всяко разпореждане на ответника с неговото имущество до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт крие опасност от осуетяване реализирането на правата на ищците по решението. Посочил е, че в случая се касае за висок размер на исковите претенции, че има данни по делото, че дружеството-ответник е ипотекирало част от имотите, върху които се иска да се наложи възбрана с договорни ипотеки по банкови кредити също на висока стойност, при това върху имотите, които са най-ликвидни.
Относно размерът, който следва да се обезпечи съдът е приел, че на този етап от производството, поради факта, че се претендира обезвреда на настъпили неимуществени вреди от смъртта на починалия на страните съпруг, баща и син, но преди да са събрани гласни доказателства, въз основа на които съдът да определи справедливия размер на обезщетението за всеки от ищците, всеки от исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се обезпечи до размер на 100 000 лева.
При тези съображения е формиран извод, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените искове следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне исканото обезпечение на всеки от предявените искове до размер на 100 000 лева. Прието е, че за разликата до пълния предявен размер на всеки от исковете, за която не е допуснато обезпечение определението на районния съд следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на определението в обжалваната част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи и втори въпроси от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване е цитирано и приложено определение № 23/14.01.2016 г., по ч.гр.дело № 57/2016 г. на ВКС,IV г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК с което е допуснато касационно обжалване. Със същото определение съдът се е произнесъл по правен въпрос, различен от първи и втори въпроси от изложението. С цитираното определение касационно обжалване е допуснато по правния въпрос:явява ли се подходяща обезпечителна мярка за иск за парични притезания запорът върху движими вещи, съществено превишаващи по стойност размера на вземанията, претендирани от молителя по обезпечението. С оглед на посоченото цитираната практика на ВКС е неотносима по поставените първи и втори въпроси и поради това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези въпроси.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът е поставен хипотетично. С обжалваната част на определението на Пловдивския окръжен съд не е формиран извод, че определената като подходяща обезпечителна мярка по предявените искове за парични притезания възбрана върху всички недвижими имоти, описани в молбата за допускане на обезпечение съществено превишава по стойност размера на вземанията, претендирани от молителите по обезпечението. Следователно въпросът не е правен. Изведени са решаващи изводи, че предявените искове са с висок размер, че по делото са налице данни, че дружеството-ответник е ипотекирало част от имотите, върху които е поискано да се наложи възбрана с договорни ипотеки по банкови кредити на висока стойност и то върху имоти, които са най-ликвидни – т.е. определената обезпечителна мярка възбрана върху описаните в определението имоти по 33 пункта е преценена за подходяща и съответна на интереса на ищците-кредитори. Тези изводи са в съответствие с цитираното от жалбоподателя определение № 23/14.01.2016 г. по ч.гр.дело № 57/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.274,ал.3 ГПК.
Тъй като поставеният въпрос не е правен съдът преценява, че това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по първи и втори въпроси по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същите касаят приложение разпоредбите на чл.391,ал.1 ГПК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която съдът намира, че не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвърти, пети и седми въпроси от изложението. Жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на формулираните правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жабоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормата на чл.391 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна съдебна практика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по шести въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на ч.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид тази практика съдът преценява, че шести въпрос не е правен, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на определението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част по поставените въпроси от жалбоподател”Миг Инженеринг” ЕООД гр.Пловдив, чрез адв. Я. Я. и адв. М. Д..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 962/17.05.2019 г. постановено по в.ч.гр.дело № 1054/2019 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 16211/27.05.2019 г., подадена от „Миг Инженеринг” ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 22, ет.3, чрез адв. Я. Я. и адв. М. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: