О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София 01.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 29.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 381/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
А. за с. к. гр. С. е подала частна касационна жалба против определение № 554/14.07.2008 год. по ч. гр. д. № 1293/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без уважение частната й жалба подадена против определението от 27.05.2008 год. по гр. д. № 1027/2006 год. на Софийския градски съд, с което се прекратява производството по делото по отношение на ответниците “В” А. О. със седалище Р. Ф. и “Soma Komur Isletmeri” А. S. със седалище Република Т. , гр. И..
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд и искане за отменяването му.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в този смисъл са представени решение по гр. д. № 382/98 год. на ВС петчленен състав, решение № 127/17.12.1984 год. на ОСГК на ВС, определение № 506/07.12.2007 год. по ч. гр. д. № 2239/07 год. на ВКС ІV гр. о. и определение № 393/13.12.2004 год. по ч. т. д. № 279/2004 год. ва ВКС-ТК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
Установено е, че с исковата молба, вх. № 20390/14.06.2006 год. на СГС, ищецът е предявил искове по чл. 92, ал. І ЗЗД за 59 400,00 лв. и чл. 86 ал. І ЗЗД за 456,29 лв. против ответниците “Р” АД гр. К., “В” А. О. със седалище Р. Ф. , и “Soma Komur Isletmeri” А. S. със седалище Република Т. , гр. И..
На 19.06.2006 год. исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца е даден седмодневен срок за представяне на доказателства за правосубектността на “В” А. О. и на“Soma Komur Isletmeri” А. S. По реда на чл. 36 ГПК /отм./ СГС е продължавал този срок многократно, а на на 25.04.2008 год. е оставил без уважение поредната молба за продължаване на срока. Тъй като не са били изпълнени указанията на съда в дадения срок /последният даден от съда срок е изтекъл на 26.04.2008 год., при направено съобщение на 26.03.2008 год./, с обжалвано определение от 27.05.2008 год. Софийския градски съд е прекратил производството по по гр. д. № 1027/2006 год.
При тези данни въззивният съд е приел, че въпреки многократно даваните възможности на ищеца той не е изпълнил указанията на съда и затова производството по делото по отношение на двамата ответника правилно е прекратено.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото когато е налице някоя от предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК, но в процесния случай не е налице сочената от касатора предпоставка на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
В представените от касатора решение по гр. д. № 382/98 год. на ВС петчленен състав, решение № 127/17.12.1984 год. на ОСГК на ВС, както и в приложените копия от определение № 506/07.12.2007 год. по ч. гр. д. № 2239/07 год. на ВКС ІV гр. о. и определение № 393/13.12.2004 год. по ч. т. д. № 279/2004 год. на ВКС-ТК, се приема, че срокът по чл. 100 ал. І ГПК /отм./ следва да бъде бъде удължен при надлежно отправено в срок искане за това и при наличие на изложени от молителя уважителни причини, препятствуващи извършване на указаното от съда действие в срока, чието удължаване се иска.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, тъй като както бе посочено и по-горе на ищеца са давани многократно възможности и въпреки това той не е изпълнил указанията на съда – в процесния случай от оставянето на исковата молба без движение на 19.06.2006 год. до изтичане на последния даден от съда срок на 26.04.2008 год. са изминали близо две години, което означава, че въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 554/14.07.2008 год. по ч. гр. д. № 1293/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :