О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
С. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1368 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадените касационна и частна жалби от Б. В. М. от [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат М. против въззивно решение № 138 от 30.05.2011г. по в.гр.д. № 233/2011г.на Видински окръжен съд,с което е потвърдено решение № 13 от 14.02.2011г. по гр.д.№ 1707/10г. на В.,като е осъден [фирма] да заплати на ищеца сумата от 9 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от екцес на професионално заболяване за период 22.02.08г.-22.02.11г.,ведно със законната лихва, считано от 22.02.08г.,като е отхвър-лил иск в останалата му част до 15 000лв. и против определение № 321 от 4.07.11г.,с което е оставена без уважение молбата на Б. В. Младе-нов за изменение на въззивно решение № 138 в частта му за разноските.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за прилагането от страна на въззивиня съд на критериите,посочени в т.11 от ППВС №4/1968г., ППВС №4/75г. и П. №2/95г. при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.Позовава се още на пет решения на ВКС,постано-вени по реда на чл.290 от ГПК.
Срещу подадените жалби не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбите са подадени в срок и са срещу подлежащи на обжалване актове.За да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е приел,че сумата от 9 000лв.е достатъчна за обезщетение на вредите,причинени на ищеца от „безспорно установения екцес” на полученото през 1993г.професионално заболяване,изразяващи се в „болки и страдания,затруднения в ежедневния живот,комплекси за непълноценност за периода 22.02.08г.-22.02.11г.”, като за обосновката на извода си е препратил към мотивите на първата инстанция.
Съгласно цитираното от касатора Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС/относно критериите и съдържането на понятието ”справедливост/- съдът е длъжен да съобрази всички съотносими факти и да посочи обстоятелствата,обосноваващи присъдения от него размер, отчитайки конкретната специфика,което в случая не е направено. Поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора/свързан е с решаващите мотиви на съда/ и е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС,което мотивира настоящият състав да допусне касационно обжалване.
По частната жалба/досежно разноските/ съдът следа да се произнесе след постановяване на акта си по съществото на спора.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 30.05.2011г. по в.гр.д. № 233/2011г.на Видински окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.