2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..338
гр. София,28.04.206 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20.04, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2463/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. е обжалвано решение №107 от 30.03.2015 г. по в.т.д. № 61/15 на АС-Пловдив. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното, постановено по в.т.д. №444/2014 на ОС-Пловдив и вместо него е постановено друго , с което [фирма]-гр. П. е осъден да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 30 951,40 лева-платена при начална липса на основание- допълнително начислена за периода 10.05.2012 г. – 07.08.2012 г.цена на доставена ел.енергия, , ведно със законната лихва от 09.08.2014 г. до окончателното плащане.
Ответната по жалбата страна в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касация.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел фактическата обстановка, установена в първоинстанционното решение: От доказателствата, събрани по делото се установява, че ответното дружество е извършило проверка на средството за отчитане на ел.енергия/средство за техническо измерване-накр. СТИ/ в обект на ищеца и е съставило в присъствието на представител на ищцовото дружество протокол за техническа проверка и подмяна на СТЕ, в който е отразено, че е налице непълно отчитане на уреда, съответно плащане на консумирана от дружеството-потребител ел.енергия за процесния период, въпреки че СТИ е било заключено в табло,охранявано чрез С., а самият електромер е бил пломбиран. Самият уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология /БИМ/. Последният е установил, че уредът е бил отварян и манипулиран: променена е схемата на меренето,част от токовата верига е шунтирана, в резултат на което се отчита и по-малко количество консумирана ел.енергия от реално потребената.
Въззивният съд е изложил съображения за това, че в новата нормативна уредба в Закона за енергетиката/ДВ бр.54/2012/, която е в сила от 17.07.2012, съответно чл. 98а ал.2,т.6 б.”А” и чл.83 ал.1, т.6, е предвидено, че публично известните общи условия на доставчика на ел.енергия трябва да съдържат и реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки при установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена консумирана ел.енергия. Действащите през отчетния период ОУ и ПИКЕЕ от 2007 . са неприложими,тъй като ПИКЕЕ препращат към чл.28 от ОУ на ЕС, която клауза е неравноправна по смисъла на чл.146 т.16 и 18 от З. и следователно нищожна, съгласно чл.145 от З.. От друга страна приетите през 2013 г. ПИКЕЕ нямат обратно действие.Следователно за процесния период 10.05.2012 г. – 07.08.2012 г. е липсвала правна уредба за начина, по който да става едностранна промяна на дължимата цена за консумирана ел.енергия за минал период, както и основание за това, поради което и допълнително платената от потребителя цена като дължима за този период, вследствие на корекция на сметка следва да се върне като платена при липса на основание.
Обосновавайки наличие на основания за допускането до касация, жалбоподателят е посочил като правен въпрос от значение за изхода по спора, дали според действащата нормативна уредба в Закона за енергетиката/ДВ бр.54/2012/, която е в сила от 17.07.2012, съответно чл. 98а ал.2,т.6 б.”А” и чл.83 ал.1, т.6 съществува законово основание за крайния снабдител за едностранна корекция на сметката на клиент при неточно отчитане от СТИ. Позовава се на основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По така формулирания правен въпрос е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК: напр. Р №111/17.07.2015 г. на ВКС, Първо т.о. по т.д. № 1650/2014 , Р по т.д. № 3262/14 на Второ т.о. и други, в които се приема, че с изменението на Закона за енергетиката/ДВ бр.54/12- в сила от 17.07.2012 г./ е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия , ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката/ДВ бр.54/12- в сила от 17.07.2012 г. /, както съответно общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Липсата на издадени нови ОУ и ПИКЕЕ, съобразени с действащата редакция на чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ изключва правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената от него енергия.
Обжалваното въззивно решение е напълно съобразено с посочената задължителна практика на ВКС, което изключва наличието на основание за допускане на касация.
В полза на ответника по касация се дължи присъждане на разноски в настоящата инстанция в размер на 2000 лева-платено адвокатско възнаграждение, с оглед изричното отбелязване за плащане на сумата в брой в пълномощното.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №107 от 30.03.2015 г. по в.т.д. № 61/15 на АС-Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. П. да заплати на [фирма]-гр. София разноски пред ВКС в размер на 2000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.