О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
[населено място], 06.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 340 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалните представители адв.В.Г., адв.А.Д. и адв.Кр.М. против решение № 1872/06.10.2016г. по т.д. № 458/2016г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав, с което след отмяна на решение № 1709/23.10.2015г. по т.д. № 378/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав e признато и допуснато на осн. чл.119, ал.1 КМЧП, по иск предявен от Агенция за приватизация на Република С. изпълнението на решение / „Присъда“/ № 32П3057/10 от 14.06.2010г. на Стопански съд, Б., с което касаторът при условията на солидарност е осъден да заплати на Агенцията за приватизация сума в размер на 1 455 675 щ.д. с основен лихвен процент, считано от 12.03.2009г. до изплащането, както и разноски в размер на 966 000 динара.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евент. неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касацията Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република С., чрез пълномощниците адв.В.М.-Т. и адв.Г.С., оспорва основателността на касационната жалба, както и съществуването на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
В обжалваното въззивно решение е прието, че производството е по повод на иск с правно осн. чл.119 вр. чл.117 КМЧП. САС е счел за неоснователно възражението на касатора за липса на пасивна легитимация, доколкото е установил идентичност между ответника в производството пред сръбския съд и ответника по иска по чл.119 КМЧП. Въззивният съд е приел, че въз основа на индивидуализацията на ответника в съдебното решение с посочване на фирма, седалище и адрес на управление, а така също предвид постановяване на съдебния акт във връзка с вземане по приватизационен договор, в който е посочен номер на фирмено дело, на съдебно решение за регистрация и на регистърен съд в Р България, съвпадащи с тези индивидуализиращи белези по отношение на касатора, е достатъчно, за да се приеме наличие на идентичност. Апелативната инстанция е направила извод за доказаност на всички предпоставки по чл.117 КМЧП за уважаване на иска. Във връзка с поддържаното от касатора с отговора на исковата молба възражение за ненадлежното му представляване в процеса пред сръбския съд, решаващият съд е намерил, че недоказан в производството по чл.119 КМЧП е останал релевантния съобразно чл.120, ал.2 КМЧП факт – ответникът по иска да е изчерпал всички възможности за защита срещу нередовно призоваване според сръбското законодателство пред сръбския съд. Приел е, че доказателствената тежест принадлежи на ответника по иска. Позовал се е на съдебна практика на сръбския съд, че в сръбското право съществува норма, която регламентира хипотеза на отмяна на влязло в сила решение, постановено в процес без надлежно участие на страна като събирателното дружество не е представило доказателства, че е изчерпало тази възможност. С оглед на горепосоченото САС е заключил, че искът е основателен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Може ли въззивният съд да основе решението си на изключен от първоинстанционния съд документ по реда на чл.183, пр.2 ГПК ?; 2/Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?; 3/Налице ли е задължение на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл.269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл.235,ал.2 и 3 ГПК?; 4/ Приложението на чл.117, т.2 вр. чл.120, ал.2 КМЧП следва ли да се тълкува в смисъл, че когато ответникът не е призован и не му е бил връчен препис от исковата молба, допълнително следва да докаже, че е изчерпал извънредните средства за отмяна на влязлото в сила решение пред чуждестранен съд ?; 5/Как се съотнасят разпоредбите на чл.117, т.2 вр. чл.120, ал.2 КМЧП – следва ли да са налице кумулативно трите условия на чл.117 , ал.2 КМЧП или липсата на една от предпоставките на чл.117, ал.2 КМЧП – да е връчен препис от исковата молба и страната да е редовно призована, изключва приложението на чл.120, ал.2 КМЧП ?; 6/ Следва ли да се допусне изпълнение на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България, ако ответникът е бил лишен от възможността да се защити пред чуждестранния съд – не е уведомяван за делото и не му е връчен препис от искова молба ?; 7/ Самостоятелно или производство е правото на защита и може ли в производството по екзекватура съответните разпоредби на КМЧП и договорите за правна помощ да се тълкуват ограничително и в ущърб на правото на българските граждани за защита?; 8/ Намира ли нормата на чл.120, ал.2 КМЧП приложение в случаите, в които на ответника не е връчен препис от исковата молба и не е уведомяван за делото, както и не е взел участие в него?; 9/ Трябва ли да се индивидуализира българската фирма в съдебното решение на чуждестранен съд, с името си съгласно регистрацията й в търговския регистър и с ЕИК според чл.23 ЗТР и чл.31 Закона за статистиката, за да се приеме, че се касае за същото юридическо лице? Касаторът се позовава на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК както следва: по първи въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 113/20.01.2016г. по т.д. № 955/2014г. на ВКС, II т.о.; Решение № 263/01.07.2011г. по гр.д. № 561/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 265/10.09.2012г. по гр.д. № 703/2011г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 81/08.07.2014г. по гр.д. № 5665/2013г. на ВКС, III г.о.; по втори въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС съобразно т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 42/09.06.2016г. по т.д. № 799/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 51/02.05.2012г. по т.д. № 105/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 135/20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС, I т.о.; Решение № 224/23.06.2011г. по гр.д. № 1184/2010г. на ВКС, III г.о.; Решение № 172/23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г. на ВКС, III г.о.; по трети въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 57/02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ВКС, III г.о.; Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о и др.; по четвърти и пети въпрос – липсва позоваване на конкретен допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК; по шести въпрос – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид : Решение № 1977/28.11.1991г. по гр.д. № 1380/91г. на ВКС, II г.о, Решение № 3557/21.02.1980г. по гр.д. № 1943/79г. на ВКС, II г.о.; Решение № 2019/27.08.1971г. по гр.д. № 1099/71г. на ВКС, II г.о.; по седми въпрос – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид : Решение № 1977/28.11.1991г. по гр.д. № 1380/91г. на ВКС, II г.о и Решение № 106/05.06.2014г. по т.д. № 74/2014г. на ВКС, I т.о.; по осми въпрос – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид разрешението дадено с Решение № 2226/02.12.2013г. по в.гр.д. № 3151/2013г. на САС и с Решение № 1993/12.12.2012г. по в.гр.д. № 3492/2012г. на САС; по девети въпрос – няма обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Първият въпрос не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд за наличие на идентичност между посочения ответник по чуждестранното съдебно решение и ответника по иска по чл.119 КМЧП не е направен въз основа на обсъждане само на изключения според касатора договор за консорциум. Водещ, според САС, е начинът на индивидуализация на българското търговско дружество съобразно договора за приватизация – с посочване на номер на фирмено дело, номер на решение за регистрация, регистърен съд, който договор като документ не е бил изключен от доказателствения материал.
По отношение на втория поставен въпрос са изпълнени предпоставките както относно общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и спрямо допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Във въззивната жалба на Агенцията е направено оплакване, че задължение за ответника по иска е да докаже релевантния по чл.120, ал.2 КМЧП факт на изчерпване на възможностите му да се защити пред сръбския съд срещу нередовно призоваване. САС е споделил доводите на въззивника като е приел, че в тежест на ответника по иска е при релевирано възражение за нередовно призоваване пред сръбския съд да установи при условията на пълно доказване, че са изчерпани всички средства на защита срещу нередовно призоваване, които са предвидени в сръбското законодателство. Също така решаващият съд е счел, че в тежест на тази страна е и да установи съдържанието на сръбското право, възможностите за защита, които то предвижда, както и факта на изчерпване на тези възможности пред сръбския съд. Според задължителните указания по т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. За проверка съответствието между дадения с въззивното решение отговор на поставения процесуалноправен въпрос : „Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?“ и разрешението, обективирано в цитираната задължителна практика на ВКС, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпроси четвърти, пети, шести, седми и осми са обусловени от разрешението на въпроса, по който се допуска касационно обжалване. Отговор на същите ще се даде при разглеждане на касационната жалба по същество във връзка с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Следва да се отбележи, че във връзка с четвърти и пети въпрос няма въведен от касатора допълнителен критерий в отклонение от изискванията по чл.280, ал.1 ГПК и съгласно разясненията по ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Аналогично по девети въпрос също не е въведено допълнително основание по см.на чл.280, ал.1, т.1-т.3ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по трети въпрос. Съобразно цитираните решения по чл.290 ГПК на ВКС и постановките по т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС според правната уредба на въззивното производство по действащия ГПК същото се дефинира като ограничено въззивно обжалване. Негова непосредствена цел е повторното разрешаване на материалноправния спор, като дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено във въззивната жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса. С обжалваното решение САС не се е отклонил от тези задължителни разяснения. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с доводите на страните по въззивната жалба и отговора на същата. Следва да се има предвид, че възражението на касатора за неизпълнение на чл.117, т.5 КМЧП относно размера на присъдената неустойка е направено извън срока по чл.131 ГПК като исковото производство по чл.119 КМЧП няма за цел разглеждане по същество на спора, решен от чуждия съд, на осн. чл.121, ал.1 КМЧП.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1872/06.10.2016г. по т.д. № 458/2016г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: