О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 29.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1256/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Био Пауър инвест” ООД, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 189 от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 318/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е оставена без разглеждане подадената от това дружество частна жалба срещу определение № 650 от 12.11.2018 г. по т.д. № 102/2016 г. на Окръжен съд – Враца в частта, с която на основание чл.716, ал.2 ТЗ съдът е разрешил на синдика на „ЕП Корп Пропъртис” ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК] да извърши продажба, чрез търг с тайно наддаване, на недвижими имоти, описани в диспозитива на определението.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие със становището на САС за процесуална недопустимост на жалбата срещу постановено по реда на чл.716, ал.2 ТЗ определение на ОС-Враца, като се оспорват изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от обжалването, изведени въз основа на предвидения в чл.717л ТЗ исков ред за защита, какъвто иск е предявен и обезпечен чрез спиране на продажбите на процесните недвижими имоти по реда на ТЗ, което спиране е съобразено и от съда по несъстоятелността.
По делото е постъпил отговор от адв. Стоимен Чакалов – синдик на „ЕП Корп Пропъртис” ЕООД /н./, с доводи за правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел сезиращата го частна жалба за процесуално недопустима на няколко самостоятелни основания. На първо място, поради необжалваемост на постановеното по реда на чл.716, ал.2 ТЗ; На второ място, предвид липсата на специална процесуална легитимация на частния жалбоподател, т.к. частният жалбоподател не е страна в производството по несъстоятелност и на трето място – поради липса на правен интерес от обжалването, мотивирано с вече реализирания исков ред за защита на дружеството – частен жалбоподател.
Атакуваното определение е валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Законосъобразна е преценката на въззивния съд за недопустимост на депозираната от „Био Пауър инвест” ООД частна жалба срещу определението на съда по несъстоятелността в частта, с която е уважено искането на синдика на „ЕП Корп Пропъртис” ЕООД за извършване на продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижими имоти /индивидуализирани в т.1 и т.2 от определението/. Постановеното по реда на чл.716, ал.2 ТЗ определение на съда по несъстоятелността не попада в обхвата на изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, които подлежат на обжалване по предвидения в ГПК общ ред, нито е сред актовете, за които в ал.3 на чл.613а ТЗ е предвидена процесуална възможност за обжалване само пред съответния апелативен съд. По отношение на втората група актове, обжалваемостта им пред въззивен съд е обусловена от наличието на предвидените в чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК предпоставки: определението да е преграждащо развитието на производството по несъстоятелност, или в закона е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Определението по чл.716, ал.2 ТЗ не въздейства преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, в частност на фазата по осребряване на имуществените права от масата на несъстоятелността и затова не е осъществена хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна, в закона не е предвидена изричната му обжалваемост. След като сезиращата САС частна жалба има за предмет неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен акт на съда по несъстоятелността, тя правилно е оставена без разглеждане. Тази преценка на САС е достатъчна за постановяване на атакувания резултат, т. к. при неподлежащ на обжалване съдебен акт, съдът не дължи произнасяне по процесуалните предпоставки, обуславящи правото на жалба – процесуална легитимация, интерес от обжалване и др. Независимо от това, съображенията на съдебния състав на САС в тази насока са в съответствие с цитираните в определението разпоредби на ТЗ и са основани на конкретните данни по делото във връзка със страните и предприетата от дружеството – частен жалбоподател възможност за защита по чл.716л, ал.3 ТЗ. .
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 189 от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 318/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: