О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 06.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 142/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Регионален исторически музей – [населено място] срещу решение № 386 от 18.10.2013 г. по гр. дело № 492/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, гражданско отделение, трети състав.
Ответницата по касация – К. Ц. У. поддържа становище за липсата на предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд – Хасково е отменил решение № 333 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 85/2013 г. на Хасковски районен съд, девети граждански състав и вместо него е постановил друго, с което по иск, предявен от К. Ц. У. срещу Регионален исторически музей /Р./ – [населено място] с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 КТ е отменил заповед № 27/18.12.2012 г. на и.д. директор на Р. – [населено място], с която на К. Ц. У. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че ищцата не се е явила на работа /длъжността й е главен уредник в отдел „Нова история”/ на 15.12.2012 г., без разрешение на директора на музея, но жалбоподателката е действала със съзнанието, че следва установения в музея ред, създаден от формираната още при предишното ръководство практика положения извънреден труд да се компенсира чрез ползване на толкова почивни дни, колкото дни извънредно служителя е работил. Съдът е констатирал, че ищцата е уведомила служителката М., която е водила отчетност за положения извънреден труд за отсъствието си и желанието да ползва един ден, като компенсация за положен преди това извънреден труд. Съдът е приел, че при тези обстоятелства не са налице предпоставки и основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на У..
Първият въпрос, поставен в приложението е формулиран, като следва: „Представлява ли съществено процесуално нарушение в спор по чл. 357 от КТ отмяната на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание, вместо отмяната на дисциплинарното наказание, с последица отмяна на заповедта, с която е наложено, и обосновава ли това нарушение недопустимост на съдебното решение”. Посочена е разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. С въпроса касаторът не релевира основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като не е налице и основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК във връзка със задължението на касационният съд да проверява допустимостта на въззивното решение с оглед данните за евентуална недопустимост /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. В случая са били налице предпоставките за разглеждане на спора по същество предвид допустимостта на иска, както и на въззивното производство. Актът, с който работодателят обективира волеизявлението си за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188 КТ е мотивирана заповед с изчерпателно изброени елементи, формиращи съдържанието й /арг. чл. 195, ал. 1 КТ/. Поради това искът за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка” има за предмет заповедта, включваща мотивите и конкретното дисциплинарно наказание, като цялостен акт на работодателя. Ето защо формулирането на петитума на исковата молба чрез искане за отмяна на заповедта по чл. 188, т.1 КТ не води, както погрешно счита ищеца до нередовност на исковата молба, респективно до недопустимост на иска и съответно до недопустимост на въззивното решение. Поради това не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание да допускане на касационен контрол и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът, цитиран по – горе не е развит от касатора в хипотезата, регламентирана от нормата чрез посочването на неправилна или неактуална съдебна практика, респективно чрез посочване на насоките, в които следва същата практика да бъде развита или отразяване на конкретни разпоредби, които страната счита за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС/. Възпроизвеждането на нормативния текст не е обосноваване на основания за допускане на касационно обжалване.
Другият въпрос, поставен в приложението е формулиран, така: „Следва ли съдът да преценява показанията на свидетелите с оглед на тяхната обективност, непосредствените им впечатления и съвокупно с целия доказателствен материал, и следва ли да изложи мотиви кои показания се кредитират и защо”. Във въпросът не е отразено по какъв начин въззивният съд се е отклонил от разрешенията, приети в приложената практика. Процесуалноправният въпрос не може да бъде общотеоретичен, а конкретен /арг. т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/ и поради това трябва да бъде относим към определено съдопроизводствено действие на въззивната инстанция. Освен това от мотивите на въззивното решение се установява, че окръжният съд е съпоставил показанията на свидетелите – Д. и М. и във връзка с цялостната им преценка е извел съображенията си за поведението на ищцата във връзка с реда в ответния музей. В този смисъл въпросът е поставен с оглед субективното становище на страната за неправилност на съдебния акт, а не с приетите съображения в мотивите на обжалваното решение. Ето защо с въвеждането на цитирания въпрос касаторът не релевира общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. От друга страна съдебните актове, на които същият се позовава не формират съдебна практика, тъй като в първият от тях – решение на Софийски градски съд не се съдържат данни, че актът е влязъл в сила, а съгласно разрешенията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, единствено влезлите в сила съдебни актове, изчерпателно изброени в т. 3 се включват в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Другият съдебен акт – определение по гр. дело № 56/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е постановен в производство по чл. 288 ГПК, като с него не се допуска касационно обжалване, а съгласно разясненията в ТР № 1/2010 на ОСГКТК тези определения не формират съдебна практика по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо и с този въпрос страната не е релевирала основание за допускане на касационен контрол.
Другите въпроси, квалифицирани от касатора, като материално – правни са следните: „Представлява ли прекратяването на незаконосъобразна практика извънреден труд да се компенсира с ползване на почивни дни задължение само на работодателя, или е задължение и на двете страни по трудовия договор.”; „Позоваването на такава практика може ли да оневини работника или служителя за неявяването му на работа, или относно нарушение по чл. 187, т. 1, предл. трето, от КТ.”; „Компенсирането на извънреден труд с ползване на почивни дни представлява ли по своя характер ползване на платен отпуск и за него изисква ли се писмено разрешение на работодателя – арг. от чл. 173, ал. 1 от КТ.” Първият от въпросите не е разглеждан от въззивния съд и поради това не може да релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК /общо основание по нормата е само това, по което съдът се е произнесъл – арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. По другите два въпроса съдът се е произнесъл, но липсва обосноваване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По втория по реда на цитиране въпроси не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а по третия не е обосновано допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, тъй като решението по гр. дело № 5873/2012 г. на Софийски градски съд, на което страната се позовава е представено, без данни за влизането му в сила и по вече изложените съображения по – горе не може да формира съдебна практика. а определението по гр. дело № 237/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. не формира съдебна практика по чл. 280, ал.1 ГПК /арг. цитираното ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК/.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 от 18.10.2013 г. по гр. дело № 492/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, гражданско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: