О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
С., 14.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1092 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. К. А. чрез адв. Х. Ц. К. от АК – С. срещу въззивно решение № 651/20.04.2011 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр.д. № 678/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна М. С. С. чрез адв. И. И. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск за заплащане на сумата от 27 000 лв. – неплатена част от цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от продавача М. С. – С. против купувача С. А.. Ищецът твърди, че в нотариалния акт е записана продажна цена 1 000 лв., но клаузата е симулативна и прикрива действително уговорената цена от 28 000 лв.
Въззивният съд уважил иска. Установил привидност на посочената в договора за покупко-продажба цена и наличие на прикрита клауза за 28 000 лв., като преценил в съвкупност признанията на ответника в производството по спора – в обяснения по реда на чл. 114 ГПК /отм./ и чрез процесуалния му представител пред въззивната инстанция, а също и показанията на разпитаните по делото свидетели, както и продажната цена, посочена в предварителния договор за продажба на същия имот, сключен между страните.
Съдът, като преценил, че страните не спорят за плащане на 1000 лева като цена по сделката и при липсата на доказателства за погасяване на остатъка от 27 000 лв. и, като е приложил последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес, е постановил купувачът по договора А. да заплати исковата сума, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, както и съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалването не следва да се допуска.
Поставени са следните материалноправни въпроси: кой от договорите поражда правни последици за страните и въз основа на кой от тях те са длъжни да уредят отношенията си – с предварителния договор или с окончателния; може ли съдът да тълкува различно волята на страните, постигната в окончателния договор, сключен в нотариална форма; с каква доказателствена сила се ползва нотариалният акт „с нотариална заверка на подписите относно волеизявленията на страните”. Всички те са неотносими към постановения резултат, защото в случая съдът е установявал симулативност на една от клаузите по продажбата и по правилата на конверсията е приложил прикритата уговорка, която е действителната воля на страните. Предварителният договор в случая е ценен, наред с всички останали доказателства по делото, включително с двукратно направеното признание на самия касатор пред съда по спора, че има прикрита уговорка за цена от 28 000 лв. Съдът не е прилагал клаузите по предварителния договор, а по окончателния, като е съобразил действителната воля на съконтрахентите за цената на продажбата. Самият купувач не е твърдял, че след предварителния договор страните са променили размера на първоначално уговорената цена, а признавайки, че тя е 28 000 лв., е възразявал, че е платил всичко дължимо на продавача и освен това имал заемни правоотношения, които му давали право да поиска прихващане /такова не е сторено в процеса/. Приложените Р-29.1980-ОСГК и Р-118-2010-I ТО ВКС поради това и нямат отношение към постановеното решение.
Въпросът дали съдът може да прилага чл. 17, ал. 1 ЗЗД по отношение на договор, сключен в нотариална форма не се решава противоречиво от съдилищата, нито има спор в доктрината и съдебната практика – симулативен договор може да се сключи във всякаква форма, включително и нотариална; нотариусът удостоверява изявленията направени пред него от страните, но не и, че те са действително желаните от тях, нито може да санира различни пороци на волята. Правилото на чл. 17 ЗЗД е ясно – симулативната сделка /или клауза/ е недействителна и не поражда правни последици; ако прикрива валидно съглашение, тогава се прилага то, което е и действителната воля на страните. Приложеното Р-284-2005-ОС Бургас по гр.д. № 378/2003 г. е неотносимо. Както стана ясно, съдът не е приел нещо различно относно доказателствената сила на нотариалния акт.
Всички въпроси в изложението, свързани с обратното писмо, сочат виждането на касатора, че това е единственият способ за разкриване на симулация. Законът не поставя подобни ограничения. Всички доказателствени средства са допустими, с изключение на свидетелските, но и за тях законът дава разрешение за събирането им, ако са налице някои от хипотезите по чл. 134 ГПК от 1952 г. /отм./, съответно чл. 165 ГПК от 2007 г., както и при съгласие на страните. В случая, съдът е събирал и гласни доказателства, наред с всички останали, защото е имало съгласие на страните, а още и поради наличие и на двете хипотезите по чл. 134, ал. 2, изр. 1, предл. 1 /начало на писмено доказателство – предварителния договор/ и предл. 2 ГПК /изявление на страната – купувачът А. пред държавен орган/. Съдът гради преценка по правилата на чл. 188 ГПК от 1952 г. /отм./ по вътрешно убеждение и на базата на всички събрани доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.
В тази връзка, въпросът дали може да се установи симулация по косвени доказателства, не държи сметка за законовата уредба, която определя дали даден факт е доказан не по това дали е установен чрез косвени или чрез преки доказателства. Не се поставя знак на равенство между косвени доказателства и непълно доказване/създава само вероятност в осъществяването или не на даден факт или обстоятелство/, между преки доказателства и пълно доказване /създава пълната убеденост в осъществяването или не на даден факт или обстоятелство/. Както е разяснено по чл. 290 ГПК в Р- 2011-IV ГО по гр.д. № 921/2010 г. пълното главно доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност
Въпросите дали съдът може да обсъжда прикрита сделка, когато не е сезиран с такъв иск е също неотносим, защото съдът е приел, че въпросът за привидността на уговорката за цената на продажбата и приложението на чл. 17, ал. 1 ЗЗД е част от предмета на спора и това действително е така, видно от съдържанието на исковата молба. По валидност на сделка или на част от нея, включително за симулация и по приложението на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът може да се произнесе не само с нарочен диспозитив, когато това е предметът на иска, с който е сезиран, но още и в мотивите си, когато става реч за преюдициално на спора правоотношение. Страните имат право, но не са длъжни да го заявяват като самостоятелен иск, включително и по реда на чл. 118 ГПК от 1952 г. /отм./. В тази връзка, не е налице и поддържаното противоречие с Р-1405-2009-IV ГО и Р-453-2003-II ГО ВКС, които са разгледали самостоятелни искове за разкриване на симулация, докато по настоящото дело искът е за изпълнение на действителната уговорка, прикрита чрез симулативното изявление.
Въпросът дали съдът може да се произнесе за наличие на симулация, когато няма доказателства, доказващи подобна сделка, е по правилността на решението, а от друга страна, както стана ясно, във въззивното решение са обсъдени множество доказателства, а и страните не са имали в хода на процеса спор за действителното съдържание на уговорката за цена по договора за покупко-продажба, а по изпълнението й.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос дали съдът следва да обсъжда възражение за прихващане, когато такова не е правено от страните, също е неотносимо към постановеното решение, защото такова възражение не е обсъждано; доводът на А. срещу иска, че би могъл да прихване със свои вземания по заем, съдът е обсъдил като ирелевантен по установеното му задължение за плащане, доколкото подобно възражение не е заявявано по правилата на ГПК, нито пък има установено насрещно вземане на А. срещу С..
Без значение е номера на нотариалния акт, в който е оформена сделката, по която е вписана симулативната клауза, доколкото в случая страните са сключили само един договор за покупко-продажба, знаят за коя сделка е спора и съдържанието на същата е обсъждано и от съда в обжалваното решение. Крайните изводи не биха се променили от това дали продажбата е обективирана в нотариален акт № 75 или № 135.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касация има право да получи сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства, че е сторил такива, така, че молбата му по чл. 78 ГПК се явява неоснователна. К. от своя страна не може да претендира възстановяване на съдебноделоводните разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 651/20.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр.д. №678/2010 год.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: