Определение №339 от 28.3.2016 по гр. дело №409/409 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 339

София, 28.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №409/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на КОНПИ ,чрез ТД на Комисията [населено място] , срещу решение №.2112 от 02.11.2015г по гр.дело №1776/2015г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 16.02. 2015г по гр.д № 350/2010 на Софийски градски съд. Отхвърлени са искове за отнемане в полза на държавата на имущество – моторни превозни средства и дружествени дялове, придобито от престъпна дейност ,както и исковете по чл. 7 т.2 и чл.8 във вр. чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД (отм) , по отношение на прехвърлени на трети лица недвижими имоти
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. За да отхвърлят иска , съдилищата стеснително възприемали изискването на връзка (пряка,или косвена) между извършеното престъпление и придобитото имущество .Формулират се въпросите, според касатора от значение за точното прилагане на закона :
1. Подлежи ли на отнемане имущество ,за което не са налице законни доходи, придобито преди извършено еднократно престъпление,попадащо в чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД(отм) и установено с влязла в сила присъда.
2. Липсата на получаване от проверяваното лице на конкретна имуществена облага от извършеното престъпление , за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда , изключва ли възможността за отнемане на имущество,за което не е установен законен източник .
3. За критериите при формиране на основателното предположение ,че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето ,следва ли да бъде установено конкретно получаване на имотна облага от конкретното престъпление , за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда,в случай че престъплението е еднократно извършено ,или еднократно установено с влязла в сила присъда.
Според КОНПИ, произнасянето по тези материалноправни въпроси , включени в предмета на спора по настоящето дело и обусловили изводите на въззивния съд , ще уеднакви практиката. Ответникът по делото е осъден за престъпление , посочено в чл. 3 ал.1, т.24 ЗОПДИППД. Законът говори за пристъпна дейност , а не за престъпно деяние .
От ответника М. В. А. и [фирма] , представлявано от първия ответник , е постъпил отговор . И трите въпроса не попадат в обхвата на критерия по чл. 280 ал.1 ,т.3 ГПК , тъй като отговор на същите е даден в ТР№7/30.06.2014г ОСГК Съображения са изложени от адв.Т. П..Претендират се разноски .
Отговори са постъпили и от ответниците Х. Д. И. и И. Н. Т. Изложението не отговаря на изискванията.Няма обосноснавка по въпросите , отнасяща до исковете по чл. 7 т.2 и чл.8 във вр. чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД (отм) за прехвърлени на ответниците като трети лица недвижими имоти . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не и налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК тъй с приемането на ТР №7 от 30.06.2014г ОСГК се даде принципен отговор каква трябва да е връзката между придобитото имущество, за което не се установява законен източник и престъпната дейност. Въпросът какво значение има конкретното престъпление в тази връзка, е изяснен и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК ( реш. №289/2014г по гр.д № 612/2014 ІІІ г.о). Дадените по тълкувателен ред указания на ВКС дават разясненията , обуславящи отговор на поставените в изложението въпроси включително. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата , от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния, във всеки конкретен случай период в рамките на чл. 11 от закона. Указанието сочи ,че връзката може да се обоснове положително и за имущество ,придобито преди извършване на деянието , за което ответникът е осъден, също и ако в отделния случай извличането на облага от конкретното престъпление е било осуетено. Придобиването на имущество в предхождащ спрямо установеното престъпно деяние момент не е самодостатъчно ,за да се изключи указаната връзка по логически път , но не е и без значение Връзката трябва да може основателно да се предположи логически , с оглед конкретните обстоятелства по делото . Имуществото се определя като вид облага и то именно от установената по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) престъпна дейност, а не друга предполагаема престъпна дейност. Тази връзка е необходимото условие за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.)
Въззивният съд се е ръководел от указанията по Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г ОСГК като е приел , че за имуществото , предмет на иска , инкриминираната престъпна дейност обосновано и логически не би могла да бъде източник на средствата за неговото придобиване. На следващо място , правната преценка на въззивния съд не е изражение на тезата , постулирана във въпросите . Решаващите съображения на въззивния съд не дават основание на касатора да твърди ,че с решението се отрича възможността за отнемане на имущество , придобито преди момента на извършване на конкретното престъпление , установено като деяние с влязлата в сила присъда, или че ако при конкретното престъпление получаването на имотната облага ( в случая 3500 евро) от извършителя е било осуетено , това препятства обоснован извод за извличане на облага от престъпната дейност изобщо . Съдът е съобразил зависимостта на облагодетелстването от вида на конкретното престъпление . Следствието не може да предхожда причината при проявната форма на обогатяване от конкретната престъпна дейност, а за целите на закона тя не може да бъде друга престъпна дейност , освен конкретната. В случая изводът за престъпна дейност е с оглед осъждането на първия ответник за престъпление чл.346 ал.3 НК и като е изхождал от вида и характера на деянието , обосновано и логически БлОС е изтъкнал , че то е еднократно .Облагодетелстване от него, като дейност, не е могло да се обоснове поради инцидентния характер на предпоставките , при които престъплението е осъществено. Връзката при опосредяването е изследвна ,за да се прецени до колко конкретното престъпление е проява на доходоносна дейност за проверяваното лице, но не може да има предположение за връзка на разкритото по осъдителната присъда престъпление на лицето с някакво друго предполагаемо , или извършено престъпление извън съставите по чл. 3 ЗОДИППД (отм), за което на лицето изобщо не е повдигано обвинение. Въззивният съд е отхвълил именно тази интерпретация на КОНПИ за обхвата „престъпна дейност”на проверявания, като опит да се обоснове пряк или косвен извод за връзка с придобито имущество.Така е съобразено указанието по Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г ОСГК, че в производството по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.)съдът не може да отнема имущество придобитото от друга престъпна дейност , извън съставите,изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД (отм.),нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход .
Законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и отговорът на въпроса към кой момент се преценява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, е обусловен от тази връзка. Отговорът е в зависимост от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването , като значение има и начинът на придобиване. Прилагат се логическите и опитните правила. За да предяви мотивирано иска, най-напред ищцовата Комисия следва да се ангажира с една логически издържана и основана на разума преценка , а не обезателно да предявява иск за отнемане на всичко, придобито от лицето след навършване на пълнолетие .
Разноските за ответниците по касационната жалба следва да се присъдят.Те са установени по договори за адвокатска защита и съдействие .
Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска до касационно обжалване решение №.2112 от 02.11.2015г по гр.дело № 1776/2015г. на Софийски апелативен съд
Осъжда Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество , ТД [населено място] да заплати на М. В. А. сумата 4000 лева разноски, на Х. Д. И. сумата 1000 лева разноски и на И. Н. Т. сумата 1000 лева разноски ,за защита от адвокат в настоящето производство .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top