2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София,11.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 227/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Х., действащ като [фирма] със седалище и адрес на управление на търговската дейност в[населено място], срещу определение № 1158 от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. № 736/2010 г. на К. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 16.08.2010 г. по гр. д. № 362/2010 г. на Д. районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена издадената в полза на частния жалбоподател против [община] заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 4 500 лв. – главница, законна лихва в размер на 1 132.54 лв. за периода 10.04.2008 г. – 15.02.2010 г. и разноски за заповедното производство в размер на 763 лв.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [община] -[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а по силата на чл.274, ал.4 от ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена на 19.01.2011 г., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което обжалваемостта на атакуваното с нея въззивно определение следва да се преценява съобразно действащата след изменението редакция на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, формирано от сумите 4 500 лв. – неплатена цена по сключен договор, и 1 132.54 лв. – обезщетение за забава. Предвид размера на всяко от претендираните със заявлението вземания, които съставляват цена на иска по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и не надхвърлят предвидения в цитираната разпоредба минимален праг за допустимост на касационното обжалване, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. Д. Х., действащ като [фирма] със седалище и адрес на управление на търговската дейност в[населено място], срещу определение № 1158 от 06.12.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 736/2010 г. на К. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :